Наш екип се среща с Тияна във Факултета по журналистика на Софийския университет. Тя е българка от Цариброд. Казва, че е избрала България заради по-качественото и признато образование, заради повечето възможности, а и защото осем години е учила български език като майчин в родния си град. Оказва се обаче, че за мнозина от нейните колеги тя е сръбкиня, а Западните покрайнини са някакво неясно понятие.
"Хората тук не знаят, че ние учим български и когато кажем, че учим в Цариброд български език, те ме питат: В Сърбия ли се учи български език?, и аз им казвам - не, само в Западните покрайнини", разказва момичето.
Тияна не може да повярва, че нейните софийски колеги дори не знаят какво е това Цариброд и я питат колко часа се пътува дотам. Така вместо в столицата на България тя да се почувства сред свои, незнанието и неграмотността на част от хората които среща, я карат да се усеща чужда.
"Мисля, че, например, аз, когато отидем в Белград, аз там съм българка. Когато дойдох тук, тук бях сръбкиня за някои."
Въпреки това тя и нейните колеги от Западните покрайнини са доволни, че живеят в България. Даниел също идва от там, но не от Цариброд, а от Босилеград: "Все пак да си в столицата на България е доста страхотно усещане и да учиш тука, понеже ние все пак сме по-близко до България, отколкото до Сърбия, е хубаво."
Тияна съобщава и една добра вест на нашите колеги - от тази година в Царибродската гимназия ще има една паралелка, в която ще се преподава изцяло на български език. Така, след деветдесет години борба за национално оцеляване, българите там, за които много от нас дори не подозират, правят своите малки, но сигурни крачки към Родината и Европа.
