В очакване на Великия четвъртък и Разпети петък установихме, че в България професията на свещеника не е от най-популярните. Безброй малки църкви ще останат без богослужение по време на празниците, защото свещениците не достигат.
Преди 9 септември у нас е имало 7000 свещеници. Днес действащите свещеници заедно с владиците и монасите са само 1800. За сравнение, в съседна Румъния само в един голям манастир има 700-800 монаси.
"Обществото ни е бездуховно и от това бездуховно общество няма откъде да излязат свещеници. Навремето всяко село си е излъчвало човек, който да учи в семинарията и да стане свещеник в селото след това", заяви отец Дамян.
Така 70 години по-късно, на 50 села в Трънско например се падат двама свещеници - и за венчавки и за опела.
В малките села няма и по една сватба на година, погребенията са десетина, а и продадените свещи не са много. Това означава, че и заплатата на свещеника намалява, а на места въобще не я получава. Така поради една или друга причина свещениците остават все по-малко.
Сега в духовната семинария в София и в тази в Пловдив има по една паралелка на курс, тоест желаещите да станат свещеници са се стопили на половина.
И ако това положение не се промени, само в далечното минало ще останат онези времена, когато българските църкви са били пълни с вярващи добри хора, а християнски братства са се грижели за по-бедните и болни българи, които са били значително по-малко от днес.
