На Петльовден по селата изпълняват специални ритуали, посветени на мъжката рожба. Хората във варненското село Солник посрещат празника, спазвайки определени обичаи.
Подготовката за Петльвден започва в ранни зори - с точена баница, която там наричат варен зелник, защото ръчно точените кори се попарват във вода, преди баницата да се опече.
Всяка жена прави такъв зелник и питка, с които отива на гости - с благодарности при родителите и при израждалите баби. Трябва непременно да се издокара с нещо ново. Затова жените нижат гердани с мъниста и с пуканки, наричани патлаци.
"Обличаме най-баш премяната и всяка жена за този празник ще направи нещо ново, китчица ли, сукман ли, едно ширитче на сукмана ще сложи", разказва баба Радка.
"Правим ги и ги нижем коя от коя да е по-китна, по-хубава, ако друго не свари да си направи една жена, която ще празнува, поне една нова китка и те я забелязват", допълва баба Тяна.
Колкото по-гиздаво, шарено и с повече парички, толкова по-добре. На мъжките майки на огърлицата слагат червена чушка.
"Всяка вечер срещу Петльовден баба пали свещичка, кръсти се и казва: „Да помага Свети Евтим, да дава здраве на мъжките рожби" и оттогава аз знам, че Свети Евтим, Петльовден е ден на мъжката рожба", казва баба Радка.
По време на османското робство, когато еничарите обикаляли българските земи за кръвен данък, белязвали вратите с кръв, та да знаят в коя къща са били. Очаквайки и нейния син да бъде отнет, една майка сънува патриарх Евтимий Търновски.
"Станала по тъмна доба, заклала един петел на дървотника отвънка, опръскала с кръв и когато минали оттам черкезите, те са видели, че оттук е вземата мъжката рожба и са подминали", разказва още баба Радка.
Така мълвата се разнася по села и паланки и другите майки, вместо да принасят синовете си в жертва, колят петли, опръскват къщите с кръв и опазват децата си. Така българският род бил продължен. И до ден днешен на Петльовден по тъмно мъжките майки колят петел.
