Пътят на калта в града започва от градинката пред блока върху гумите на колата и свършва в белите дробове и кръвта на децата ни. Доц. Радка Луканова е експерт по фини прахови частици в Националния център по опазване на общественото здраве. Тя знае защо хаосът с паркирането в града има пряка връзка със здравето на хората.
"Почвените частици са съставка на уличния прах, който е един от основните замърсители в населените места”, обяснява тя.
Почвата сама по себе си е безвредна, но само на село. В града почвените частици, стават ракетоносители за вируси, бактерии и вредни вещества, изхвърлени от автомобилите и човешката дейност.
"Характерна особеност на праховите частички е, че те задържат върху повърхността си друга част вредни частици, които присъстват заедно с тях в атмосферата. Каквито са газовете и парите, на летливи съставки, а понякога и канцерогенни. Те се задържат върху твърдите частички и се транспортират заедно с тях във вдишания въздух до различните части на дихателната система”, разяснява доц. Луканова.
Между два и три пъти над нормата е запрашеността на въздуха в София. В пъти повече са и болните от белодробни и сърдечносъдови заболявания, отколкото в европейските градове, където паркирането в калта е абсолютно недопустимо.
В София паркирането в зелени площи по принцип е забранено, но реално глобените за подобно нарушение са изключение, а събираемостта на глобите отчайваща - едва 6 %. Зелената площ до метростанцията в "Младост” 1 е превърната в паркинг за около 50 автомобила. Така е от години. Въпреки сигнал на bTV за гигантското замърсяване на квартала с кал, столичният инспекторат не направи нищо, защото теренът бил частен. В повечето европейски градове има глоба дори да изнесеш кал от собствения си двор. У нас обаче това не е така.
Източник на кал в София са дори и тротоарите, защото паркиращите коли чупят плочките преди на тях да е минал и един пешеходец. Колчетата, които все по-интензивно се поставят напоследък са най-сериозното препятствие срещу паркирането на тротоара, но проблемът далеч не е решен. Липсата на яснота кой е отговорен да глобява паркиращите върху тротоара прави борбата с това традиционно за града явление неефективна.
Александра Георгиева и сдружението "Екообщност" са започнали инициатива срещу паркирането на тротоара, наречена "В кой е топката".
"В зависимост от това, къде е паркирала колата, отговаря различна институция. Примерно на пътя отговаря КАТ, на тротоара, отговаря Столичния инспекторат, а ако е в зелена площ - Зелени системи. Ако колата е с две гуми върху тротоара вече не е ясно. Не е ясно към кого могат да се обърнат гражданите”, обяснява Александра Георгиева.
Полицията от години отказва да контролира паркиращите върху тротоара, въпреки, че в Закона за движение по пътищата това е нарушение. Затова цели квартали в София са на практика без тротоари.
Освен, че не могат да бъдат вдигнати, на паркиращите върху тротоара може евентуално да бъде наложена глоба от 20 лева. Тези, които реално плащат тази санкция обаче са истинска рядкост, а последствия няма. Така от началото на годината до края на август, за всички видове глоби от инспектората са събрани общо едва 13 000 лева. Сума, която не може да покрие дори и нищожна част от щетите върху плочките, счупени от паркиращи коли.
Липсата на реални и ефикасни санкции е изградило цяло поколение шофьори, за които избутаните на пътното платно майки с колички и инвалиди се превръщат в нещо нормално.
