Плевен е градът на големите оперни певци Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Катя Попова, Асен Селимски, Гена Димитрова. Въпреки традициите, преди 18 години операта в града беше ликвидирана. Репортерът Стоян Георгиев разказва защо и как общината иска да възстанови тази културна институция.

Всеки ден точно в 12 часовниковата кула в Плевен отбелязва средата на деня с фрагмент от опера на руския композитор Михаил Глинка. Така е от десетилетия и мотивът от операта "Иван Сусанин" е мелодията, която всеки плевенчанин може да изтананика. Вече 18 години само тези няколкото тона от Глинка напомнят, че в града на Гена Димитрова и Катя Попова някога е имало опера. От 1991 година тя е ликвидирана.

В 6 вечерта Глинка звучи за втори път, за да отбележи началото на вечерта. Тогава за някои започва купона. Един от клубовете е място за почитателите фолка в Плевен. Възможностите за жива музика в гарда са няколко. В друг клуб гостуват най-популярните наши, а често и чужди диджеи. В него идват тези плевенчани, които държат да са модерни. В града има и пиано бар за почитателите на рока и класическия поп.

На пръв поглед има музика за всеки. Не така мисли кметът на Плевен Найден Зеленогорски: "Хората в Плевен имат нужда от опера. Аз реших заедно с Общинския съвет да направим необходимото и да възстановим операта".

Намеренията на кмета на Плевен

да харчи пари за опера срещат съпротива. Има хора, които смятат, че в годината, когато светът влиза в икономическа рецесия и в страната, където чалгата е най-популярната музика и култура, инвестирането в опера е твърде неразумно и екзотично.

"Парите никога не стигат и е въпрос на воля и светоусещане кои ще бъдат твоите приоритети. Всеки един кмет, всеки един човек, който в определен период от живота си изпълнява функции, подобни на моите, трябва сериозно да се замисля върху това дали ние с начина, по който ръководим, не формираме определена нравствена система и ниво на възприемане на света за определения човек. Аз мисля, че Министерството на културата, кметовете, общинските съвети имат и едно такова задължение да дадат на хората свобода на избор и по отношение на културните ценности".

18-годишната Елизабет е родена в годината, когато плевенската опера е закрита. Тя и нейните приятелки от математическата гимназия си прекарват свободното време в мола.

"Откакто направиха мола, това е новата мода. Всеки ходи в мола. Къде ще се срещнем - в мола. Няма много разнообразие културния живот. Макар че от време на време в театъра идват групи от други градове и разнообразяват. Другото - много младежи се организират и си правят в танцови групи. Също певчески изпълнения, рок групи", разказва тя.  

Елизабет би отишла още на първия спектакъл,

ако в Плевен бъде открита опера: "Даже наскоро се прави рок опера и ходихме. въпреки, че нямаше разлепени плакати, учениците не бяха организирани от училище. Въпреки това нямаше места. Имаше хора всякакви възрасти - имаше баби, ученици. Беше толкова забавно и весело. Хората се забавляваха и им беше много интересно".

50-годишният Калин Иванов е учител. За разлика от Елизабет, той познава и обича оперното изкуство. Не пропуска концерт на плевенската филхармония:

"Аз съм от по-старото поколение и съм бил свидетел, когато тука имаше опера и съм ходил на представления като ученик. Втората половина на 70-те години ни водеха колективно на опера и това е било първото ми докосване до това изкуство. Явно си е оказало влияние - просто през тия години досега си слушам класическа музика. Доста ми липсваше операта, мислел съм си тайничко защо не живея в София.
Учителят по информатика е ортодоксален фен на класиката и враг на чалгата. Въпреки това проявява разбиране към предпочитанията на своите ученици: Те не са виновни, че слушат друго. Те не са се докоснали. Моето мнение е, че естетическото възпитание е на много ниско ниво сега. Всъщност естетическото виждане се възпитава".

"Истината е, че има хубава и лоша музика. Аз обичам да слушам и класическа музика и рок музика и това, което искам да направим, и което според мене е логично и всеки гражданин в България има възможност да го получи - да дадем на хората правото на избор. Тоест - който иска ще слуша класическа музика, който иска ще слуша рок музика, който иска ще слуша", смята Зеленогорски.

Идеята е през първата година плевенската опера да дели една сцена с драматичния театър. Втората стъпка от плана на кмета е построяването на нова сграда в градската градина.

Последната дума за възстановяването на плевенската опера ще има Министерството на културата. Общината е готова с половината финансиране, но чака съдействие от държавата. В Софийската опера стискат палци проектът на Плевен да успее.

Култура & LifeStyle

Спортните събития от деня

Гледай bTV на живо

Времето