Това е една от мерките за по-бързо приключване на процесите с висок обществен интерес, следени под лупа от Европа. Съдиите и прокурорите, които се занимават с топдела, не трябва да бъдат пренатоварвани с други казуси, препоръча още съветът.
***
"Костов зове царя да напусне коалицията", отбелязва "Труд". "Защо мълчите? БСП стяга електорат, вие какво правите? Къде е каузата ви?" Така лидерът на ДСБ Иван Костов се обърна вчера в парламента към НДСВ. И ги призова незабавно да напуснат тройната коалиция, вместо партията "да губи и последните останки от имиджа си". Командира попита жълтите споделят ли оценката на БСП, че Евросъюзът ни показва "двоен стандарт и мускули". Според Костов вместо да се бори с корупцията, премиерът се бори с ЕС.
И отсече, че НДСВ "гледа апатично", като "употребени" от властта.
***
"Разнобой в кабинета за въвеждане на еврото", информира "Труд". Министри влязоха в спор вчера заради екзотичната идея за предсрочно въвеждане на еврото у нас. Това стана на кръгла маса за сивата икономика, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и фондация "Фридрих Еберт". Министърът на икономиката Петър Димитров предложи като мярка срещу финансовата криза въвеждането на еврото от 2009 г. като паралелно платежно средство. Това може да донесе много негативи, контрира финансовият министър Пламен Орешарски. От Центъра за изследване на демокрацията предупредиха, че кризата ще доведе до нарастване на сивата икономика. От своя страна кметът на столицата Бойко Борисов призова да бъдат подписани предизборни и следизборни споразумения по пакет от мерки срещу кризата.
"Всеки българин с данъчна карта" - идеята е лансирана на кръглата маса за сивата икономика, а "24 часа" акцентира върху нея. Всеки българин да има данъчна карта, без която да не може да пазарува, предложи министърът на икономиката Петър Димитров. И разясни: "Всеки човек ще има карта с личен данъчен номер и касовите апарати няма да сработват, без да е сложена. Така всеки разход се фиксира, а когато се надхвърлят декларираните доходи за годината, се подава информация към данъчната администрация."
"Кроим бюджета в крак с кризата", уверява в интервю за "Стандарт" министърът на държавната администрация Николай Василев. Той коментира идеята за въвеждане на еврото лаконично - изцяло я подкрепям. Неговите аргументи са: "Между 2001 и 2005 г. смятахме, че България достойно ще влезе в еврозоната през 2009 г. Но днес ситуацията е такава, че не знаем кога и дали изобщо това ще стане. Колегите икономисти предлагат България едностранно да въведе еврото - дори без формалното съгласия на ЕЦБ. Ако го направим това би бил неочакван прецедент за страна членка на съюза. Сигурно биха ни се почудили и поразсърдили временно, но едва ли могат да ни спрат. Така изцяло ще се избегне всякаква възможност за бъдеща промяна на валутния курс."
"Инвеститорите ще се върнат пак в България", е мнението на доц. Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет. В интервю за "Монитор" той обяснява: "В момента инвеститорите излизат от всички страни, не само от България. Но в крайна сметка те отново ще развиват своя бизнес и ще се върнат някъде. Въпросът е къде. Основният приоритет през 2009 г. е запазването на финансовата стабилност на страната. Убеден съм, че ако поддържаме тази сигурност, догодина по това време ще изпращаме сигнал към инвеститорите, че точно в кризата България има фундамент, върху който всеки може да изгражда."
"Работа на половин ден плюс 120 лв. социална помощ", отбелязва "24 часа". Фирмите с намалени поръчки и спад в производството си заради кризата да пренаемат част от подчинените си на 4-6 часа, предложи вчера лидерът на КНСБ д-р Желязко Христов. За остатъка от пълното работно време държавата
да им плаща помощ до 120 лв., предвижда схемата. Идеята е да се избегнат съкращенията и да не се губи квалификацията на кадрите. Одобрявам гъвкавото работно време, но такова съчетание с държавна помощ не е редно, коментира социалният министър Емилия Масларова.
"В бюджета няма заложени пари за фермерите", отбелязва Нихат Кабил, депутат от ДПС. В интервю за "Класа" той отговаря защо фермерите и през 2009 г. няма да получат национално доплащане за мляко и за животни. "Защото не са заложени в бюджета за догодина, подчертава Кабил. Ние искаме те да бъдат разписани във фонд "Земеделие". Мисля, че ще постигнем разбирателство с
коалиционните ни партньори, за да не оголим онези секторни политики, които имат много сериозен принос към икономическото развитие на малките и средните единици. Земеделието е единственият отрасъл от реалната икономика, който всяка година дава положително търговско салдо с около 200-250 млн. долара."
"Ще продължим ударно да продаваме имоти", заявява в интервю за "Дневник" министърът на отбраната Николай Цонев. Той е категоричен, че играчите на пазара не трябва да смятат, че след като имотът е военен, трябва да бъде евтин. "Ще приложим чисто пазарен принцип - когато има малък интерес към имотите, ще предлагаме още имоти, докато не започнат да ги купуват. Истината е, че тези, които до момента са предложени и не са продадени, не са атрактивни и не са интересни за сериозните и големи инвеститори. На големите инвеститори ще дадем възможност да купят имоти след Нова година, когато ще бъдат обявени нови процедури", казва министър Цонев.
***
"Кунева - европеец на 2008-а", съобщава "24 часа". Българският еврокомисар по въпросите за защита на потребителите Меглена Кунева беше избрана за европеец на годината от читателите на най-големия специализиран европейски вестник, излизащ в Брюксел - "Юропиън войс". 7500 души гласуваха по
интернет и по пощата за 25 видни европолитици, състезаващи се в шест категории, но Кунева получи награда в най-оспорваната от тях. 24 часа по-късно тя прибави и отличието за комисар на годината, което й беше присъдено от сп. "Юропиън адженда". "За мен тази награда е много сериозна, защото тя е кредит на доверие, който ще изплащам всеки ден с работата си в комисията", заяви Кунева, посвещавайки отличието си на "европейския оптимист".
"Искам хората да усетят Европа в джоба си", е озаглавено интервюто в "Труд" с Меглена Кунева. Тя споделя: "Моят портфейл е труден, но благодарен, защото през него може да се прави голяма икономическа политика. Това, което направих за изграждането на тази политика, е стратегията до 2013 г. и преместването на акцента върху защитата на потребителите на услуги. Отчетох, че новото пазарно място е екранът на компютъра в по-голямата част от случаите в Европа. Това постави политиката на по-високо ниво - и в комисията, и в европейски контекст. Ще ми се да видя тази политика използвана повече в България. Ако хората видят промяна благодарение на нея в отношението към тях, това ще ни даде повече самочувствие като граждани."
"ЕК прати убийствено писмо с нарушенията по програма ФАР", пише на първа страница "Сега". Само един от проверяваните от Европейската комисия 35 проекта по програма ФАР е изпълнен коректно, а два са със забележка "това да не се повтаря". Всички останали са с груби нарушения на процедурите. Затова ЕК отне 220 млн. евро на България и постави под условие още 34 млн. евро по сключени вече договори. Това стана ясно от писмо на шефа на Генерална дирекция "Разширяване" Майкъл Лий до националния ръководител по еврофондовете Димитър Ивановски. Става дума за нагласени търгове, за назначаване на неподходящи хора в тръжните комисии, за необяснимо протакане на процедурите, за лош контрол и липса на поправителни мерки и наказания. Така ЕК отговори с фрапиращи примери на критиките на български министри и депутати от БСП, че не е мотивирала достатъчно ясно решението си и не е
отчела усилията на страната.
"България имала шанс за парите от ФАР", пише "Труд". Отнетите акредитации на агенциите по ФАР - в министерствата на финансите и на регионалното развитие, може да бъдат възстановени, ако българските власти предложат коригиращи мерки преди края на декември 2009 г. Това е заявил еврокомисарят по разширяването Оли Рен на изслушване в Комисията по бюджетен контрол на Европарламента, съобщи пресслужбата на Делегацията на българските социалисти в ЕП. Вчера външният министър Ивайло Калфин, който е на посещение в Брюксел, заяви, че България е имала проблеми в изминалите месеци с дирекция "Разширяване" - страната ни отправяла конкретни запитвания и искала съвети, но от ЕК не били връщани отговори.
"Загубените пари по ФАР били само 75 млн. евро", посочва "24 часа". 75 млн. евро губи реално България от решението да не се върнат акредитациите на двете агенции по ФАР, съобщи вчера пред парламентарната комисия по европейските въпроси вицепремиерът Меглена Плугчиева. Това била сумата по сключените договори, които ще трябва да се платят от българския бюджет. Съобщените от Брюксел 220 млн. евро включвали потенциалната загуба, ако всичките 100% по ФАР за 2006 г. са договорени, но реално контрактуването било 56 процента.
