Той е категоричен, че опозицията днес не може да организира масови политически протести. Първо, защото е разпокъсана, и второ - няма ясна кауза. Тя е и дискредитирана, доста от лидерите на старите партии не могат да спечелят доверието на хората и затова не успяват да ги привлекат след себе си. ГЕРБ е най-голямата партия в момента, но с последните си ходове към ДСБ и Иван Костов започва да разколебава избирателите си. Придобилият напоследък популярност "формат ЕНП" Кошлуков определя като идеология, напъхана в три букви, което е слабост.

***

"Тройната опозиция е като тримата глупаци", твърди Харалан Александров, социален антрополог. В интервю за "Труд" той определя отделянето на ГЕРБ, СДС и ДСБ в опозиционен "формат ЕНП" като отчаян опит за внос на политическа идентичност. "Като не успяват да произведат собствен проект, който да е разпознаваем и привлекателен за хората, се сгушват под шапката на Европейската народна партия и паразитират върху нейната подкрепа. Тъй като моралната легитимност на тези партии и лидерите им е под въпрос, те трескаво компенсират с напомпване на външна легитимност", казва Александров. По думите му лидерите на тройната опозиция поотделно изглеждат поносимо, но събрани в тройка стават комични.

***

"Не очаквам бурна социална есен", спокоен е Ивелин Николов, секретар на Висшия съвет на БСП. В интервю за "Монитор" той обяснява: "В България няма предпоставки за това. Има сериозна икономическа и финансова стабилност. Бурната социална есен са само приказка на лидерите на опозицията, които за съжаление не могат да предложат алтернатива и търсят думички, за да не бъдат забравени, че ги има."

***

"ГЕРБ не се стреми към властта на всяка цена", твърди в интервю за "Сега" Цветан Цветанов, председател на ГЕРБ. Той е категоричен: "ГЕРБ няма да участва в бъдещо управление на страната с партии от тройната коалиция. Ние се разграничаваме от БСП и ДПС, защото не приемаме тяхната политика, която те ще се опитват да продължат. НДСВ приеха и станаха заложници на чужда политика и загубиха шансовете си за участие в следващия парламент. Ако ГЕРБ не постигне резултат, който да й позволи самостоятелно управление, ще прибегнем до дясноцентристко управление с партиите СДС и ДСБ във "формат ЕНП". Ако избирателят е отредил, че не можем да направим правителство, няма да се стремим към властта с цената на всичко."

***

"Тройната коалиция заседава за излишъка и бюджет 2009 в петък", съобщава "Класа". Политическият съвет на тройната коалиция ще се събере на 5 септември, за да обсъди бюджет 2009 и разпределението на средствата от излишъка за тази година. Това обяви вчера председателят на парламентарната група на Коалиция за България Ангел Найденов. По думите му при подготовката на бюджета освен традиционните параметри в политиката на сегашното правителство като конкурентоспособност на българската икономика и създаване на условия за траен и висок икономически растеж има още три акцента. На първо място е политиката към младежите, младите семейства и децата. На следващо място е политиката към българските пенсионери, а на трето - политиката за борбата със сивия сектор.

Под заглавие "Рекорден излишък, голямо изкушение" икономическият щаб на "24 часа" коментира за какво е най-добре да се изхарчи бюджетният излишък. По данни на финансовото министерство към юли 2008 г. той е 3,3 млрд. лева. Петър Кънев извежда като приоритети социалното подпомагане, инфраструктурата - главно пътища, и преоборудването на МВР. Той мисли, че не е разумно да се замразяват пари в Сребърния фонд.

Когато има реални пари те се инвестират. Добромир Гущеров акцентира върху създаването на единна национална информационна система, която обединява социалната система, тази на сигурността, борбата с корупцията, здравеопазването и т.н. Според Румен Овчаров най-важно е начинът, по който ще бъде изхарчен излишъкът - да се разсеят всякакви съмнения, че някакви партии раздават пари за собствени нужди. Той предупреждава да се внимава с популизма, тъй като с парите от един излишък няма да се решат всички проблеми. Позицията на Милен Велчев е, че 50 на сто от излишъка е добре да отидат в Сребърния фонд, който трябва да подпомогне финансовата устойчивост на пенсионната система. Аргументът е - изключително тежката демографска ситуация у нас.

"Животновъдството загубило най-много от прехода", отбелязва "Труд". Животновъдството в България е най-губещо от целия период на прехода, заяви в изявление заместник-министърът на земеделието и храните Светла Бъчварова. Реформите доведоха до създаването на много дребни стопанства и мъчително
възстановяване на потенциала на земеделието, обясни тя. И допълни, че досега от бюджета и Държавен фонд "Земеделие" са подпомогнати близо 11 000 земеделски потребители, като отделения ресурс за фермерите е 83 млн. лева при 22 млн. лева за цялата 2007 г.

"Българинът не държи парите си вкъщи, а в депозити", пише "Новинар". Парите, които са успели да привлекат банките от граждани и фирми, се увеличават през юли. Компаниите са внесли във финансовите институции 538 млн. лева, а хората - 480 млн. лева. Депозитите на гражданите продължават да бъдат най-големият източник на средства за трезорите с общо 36 процента дял в общия размер на привлечените средства в банковата система, показва отчет на БНБ.

***

"Нова заплаха - оставаме без глас в Евросъюза", коментира "Труд". Посочва се, че в евродоклада, който отмина, има бомба със закъснител - властите у нас не са направили нищо убедително да пресекат купуването на гласове на местните избори. Констатацията остана в сянката на замразените 800 млн. евро, но тя би могла да доведе до замразяване на правото на държавата ни на глас. Симптоматично е, че такъв въпрос на политическата система се явява в доклад по правосъдие и вътрешни работи, и то точно в глава, където досега се отбелязваше най-голям напредък. Формално купуването на гласове има съдебна и правоохранителна страна, но проблемът излиза извън тях, а това означава, че отваря нова вратичка за разширяване на действието на механизма
за проверка и наблюдение над България.

"В Европа няма преднамерен антибългаризъм", казва в интервю за "Класа" проф. Кръстьо Петков, председател на политическата формация Обединен блок на труда. Той е привърженик на идеята за създаване на независим експертен орган, който да оценява и да дава паралелни мнения за начина, по който се използват европейските финанси. "В него трябва да влязат хора, които са се доказали като експерти в европейското право и финансите, както и в една нова област, която в България не е популяра - култура на спазване на правилата. Това корпоративно нововъведение се прилага вече на доста места в Европа. Къмплайънс културата трябва да се формира още от училищната скамейка. В корпорациите и държавната администрация - чрез етични кодекси и системи за контрол - да се направи невъзможна дори самата мисъл да се посегне на чужди пари. Ако тази промяна стане в България, тогава ще сме европейци", заключава Петков.