Всеки пети българин няма възможност да се храни с качествена храна с месо и риба - това е изводът на "Евростат".
Данните показват, че процентът сред хората под прага на бедността е почти 38% - и сме на второ място в Евросюъза.
Какви са икономическите причини за тези притеснителни данни и от какво се лишават хората - показват в репортаж Лора Костова и Симона Горчева.
Месо, риба или техен вегетариански заместител през ден. Близо 9 процента от хората в Европа не могат да си позволят това.
"Напоследък си поръчвам или купувам само немесни неща. Така се случва, че изолирам месото", казва Неделчо Андреев.
"Наденица, сирене, домати, саздърма. Има повишаване от около 15-20%", смята Емо Василев.
Част от хората признават - увеличението на цените ги кара да се ограничават от определни продукти.
"Даде ми добър повод да спра шоколадите, защото шоколадите станаха май двойни и спрях да ям шоколади", казва Неделчо Андреев.
"Съкращавам кашкавала, луканка примерно", посочва Емо Василев.
В България през 2024-та над 37% от хората, застрашени от бедност, не могат да си позволят качествена храна.
"Аз не съм от хората, които чак толкова обръщат внимание на цените, ако трябва да бъда честна. Пазарувам си това, което ми харесва, но зеленчуците в големите магазини ми се струват много по-скъпи", споделя Ралица.
"Никога не се ограничавам и не търся промоции, купувам си каквото ми харесва и най-хубавите неща", казва Людмила.
Според икономиста Любослав Костов най-уязвими са хората, застрашени от бедност – тези, които живеят с по-малко от 60% от средния доход в страната.
"Имаме концентрация на капитали в ръцете на все по-малко хора, имаме ръст на неравенствата и едно нехомогенно разпределение на добавената стойност, което резултира в разтеж, висок БВП, влизаме в клуба на богатите, но в същото време всеки пети българин не може да си купи храна за ежедневни нужди", посочва той.
"Неравенствата са здравословни до един момент. Като се мине една определена точка, а ние сме я минали отдавна, те почват да вредят. То е като с виното - като пиете 1-2 чаши вино, то действа добре на организма, лекарите казват, че е добре, но като изпиете 5-6 вече действа негативно. Така е и с неравенствата, които са рекордно високи в България", смята икономистът.
17 години след присъединяването ни в Европейския съюз данните показват подобрение. При влизането ни в съюза близо 60% от цялото население на страната не може да си позволи меню с месо и риба през ден. Десет години по-късно този дял е паднал почти наполовина. Сега подобно хранене е лукс за 18,7 на сто.
Всяка година Евростат ни казва, че имаме проблем със социалните индикатори.
"Ако отворите Европейския семестър, там има два вида индикатори - икономически, в които горе-долу се справяме добре и другите са социални, в които светим в червено", посочва Любослав Коство.
"Защото не е просто достатъчно да ни е висок БВП или да постигаме по-висок икономически растеж, важно е този по-добър икономически растеж как се разпределя между различните обществени групи - хомогенно ли се разпределя. В момента не е така, защото голяма част от хората не се облагодетестват от този растеж - говоря за тези със средни и ниски досоди, защото за съжаление средната класа у нас изтъня", допълва още той.
Проф. Донка Байкова коментира в "Тази сутрин" какви са ефектите върху здравено ни, когато не се храним здравословно.
„Според препоръките на експертите за консумация на месо – това трябва да са три блюда, т.е. три порции за седмица. Две за риба, в най-добрия случай, останалите два дни през седмицата бяха постни“, посочи д-р Байкова.
„Мляко, млечни продукти, месо, риба и яйца са четирите животински белтъчни храни, от които ние имаме много голяма потребност, за да сме здрави. Мляко - млечни продукти, т.е. киселото мляко, извара, сирене, кашкавал, са носители на калций, но нямат желязо. Желязото за кръвотворението, за имунните тела, идва от месото, жълтъка на яйцето и рибата. И те имат съдържание на желязо, което е 20% използваемо от човешкия организъм“, посочи експертът.
„Като му се добави витамин С добавка, салати, зеленчукови или някакви плодове, богати на витамин С, като цитрус и киви, става 50%. Растенията и целият растителен свят като количество съдържат желязо. Знаем - коприва, лапат, спанак, киноа, леща имат желязо. Но то е 5-7% усвоимо, защото останалото количество е в химически съединения с фетинова киселина и се излъчва с фекалната маса, не се използва. Като му се сложи витамин С, а самата коприва има витамин С, става 17-19% усвоимо. Ето защо те са ни потребни. Обаче - когато ги няма, това не е проблем“, отбеляза д-р Байкова.
„През бедните години, когато ние българите сме минавали всякакви исторически периоди - оцелявали сме, защото сме яли бобова храна с хляб. Зърнена и бобова храна правят една структура на белтъците, подобна на месото. Боб и хляб, грах и ориз, нахути, просо или киноа. Става структурата на месото. И с голяма зеленчукова гарнитура - в никакъв случай няма да страдаме“, посочи тя.
Какво още коментира тя – чуйте във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
