Иска ми се с матурите да предизвикаме национални дебати за образованието. Това заяви пред bTV тази сутрин министърът на образованието Даниел Вълчев, коментирайки резултатите от Матури 2008 г..
Той съобщи, че най-високи са резултатите по езиците, а най-слаби - по история и цивилизация, и по философия. По думите на министъра, притеснителен е фактът, че като цяло на матурите се наблюдава въздържане от "писането на текст със собствената ръка". 26 347 човека въобще не са се захващали с текстовата част по изпита по български и литература, което прави малко над 36%.
По география и икономика, който е вторият по масовост изпит, най-много деца са го избрали – над 22 500, от тях близо 10 000 също не са писали текст по география, което е още по-високо. Това е близо 43% от децата, съобщи Вълчев. Той допълни, че напук на всички говорения, че децата ще се затруднят от тестовата част, резултатите в сравнение с текстовата част, са по-добри.
По предмета история и цивилизация тестът не беше труден, но няма разумно обяснение, че един човек в 12 клас не може да изброи имената на четирима възрожденци, коментира Вълчев.
След матурите ще трябва да направим много сериозни анализи, тъй като матурите дават много сериозна информация за размисъл какво става в българската образователна система. Не мога да направя извод каква е била мотивацията на децата. Това ще го направят специалисти, ще се направят социологически проучвания, ще се допитаме до психолози.
На въпрос вярно ли е, че е имало масово преписване на тестовете, министърът изтъкна, че "за масови случаи на преписване едва ли може да се говори".
Относно изпита по български език и литература Вълчев коментира, че нивото е около 4.30, че двойките са около 2 721, а пълните шестици са 891, 12 391 също са отлични оценки.
Министърът посочи още, че дипломите на дванадесетокласниците ще бъдат готови до 26 юни и няма да има никакво забавяне.
По отношение трябва ли да смятаме с рангове или трябва да смятаме по проста линейна скала, все пак решихме, че ще смятаме с проста линейна скала, с две малки корекции – в долната и горната част, обясни министър Вълчев.
Чисто линейно като разделим скалата на 5, колкото са 2,3,4,5 и 6 се получават 18 точки.
от 0 до 22,5 включително е двойка;
от 23 до 40,5 е тройка;
от 41 до 58,5 е четворка;
от 59 до 76,5 е много добър;
от 77 до 94,5 е отличен, но между 5,50 и 5,99 и
от 95 до 100 включително е шестица, поясни министърът на образованието.
Това означава, че от 100 възможни точки...от 0 до 5 е минималното средно познаваемо равнище, без човек нищо да знае. Това е още преди двойката, ако така мога да се изразя, каза министърът. Т.е. човек нищо да не знае по нищо от по всеки един от тестовете. Разбира се там има различен процент въпроси със затворен отговор, но поне 5 от тях той би могъл да познае, без да знае нищо.
Ако приемем, че 5 точки се познават, а също така приемем, че поради напрежението, което децата изпитват, е възможно пък човек да сбърка поради невнимание, други 5, т.е. знае, ги, но така или иначе много е напрегнат, притеснен, бърза, объркал се е и т.н. Бихме приели, че всъщност скалата за разпределение е между 5 и 95, от 0 до 5 е кръглата нула, от 95 до 100 е пълният отличен, т.е пълната шестица започва на 95-тата точка.
