Обществено напрежение около най-голямото златно находище в България - Крумовградското. Населението е категорично против разработването на рудника. Какви гаранции за запазването на природата дават концесионерите и ще се осъществи ли проектът им да добият от планината 27 тона злато за период от 9 години.

На жителите на Крумовградските села предстои тежък избор - тютюна или златото.  След няколко дни те ще трябва да се произнесат съгласни ли са на шестстотин метра от покривите им канадска фирма, прочута в добива на скъпоценния метал, да започне добива на злато.

Поминъкът ни е тютюнът и  загива

"Ще се откажем", казаха жители на града. Осъществяването на проекта е трудно, бави се години наред. Срещу проекта се бори специално създаден преди години инициативен комитет. Благодарение на него компанията инвеститор промени замисъла си да вади златото чрез опасната цианидна технология.

„Има специалисти, които са ни подсказали къде са сабите места на този доклад, така че ще участваме в общественото обсъждане”, каза Мария Дамянова, председател на сдружение „Живот за Крумовград".

В обсъждането са поканени да участват жителите на селата, които попадат в територията на концесионния договор. Село Скалак или Победа е едно от тях.

Каква стойност има обаче мнението на населението

след като концесията вече е дадена, а 30 милиона долара - инвестирани. "Едно такова обсъждане може да промени мнението на хората", коментира Данко Желев, геолог на канадската компания.  По думите му проектът не предвижда цианидно извличане на злато и не е опасен за хората.

Находището "Хан Крум" е най-голямото на Балканския полуостров

и най-богатото. Инвестициите, които се планират тук са 140 милиона долара, а количеството злато, което фирмата очаква да добие - 27 тона.

„Средното съдържание на злато е 7.3 грама на тон. Тук има само златно-средърна руда.  И най-хубавото е, че няма други примеси - няма мед, уран, арсен и други”, каза Пламен Георгиев, археолог.

Канадската фирма е инвестирала и 2 милиона лева в спасителните разкопки на античния златен руник на Ада тепе - връх в морето.

„Най-популярна е теорията за термична обработка в по-дълъг период от време, после веднага охлаждане с вода и камъкът става крехък и по-удобен за работа”, обясни археологът.

Работната версия на археолозите е, че селището на античните миньори е бил разрушено от земетресение.

Откриват се различни материали - прешлен за вретено, фрагменти от боздугани, кремъчни артефакти, става въпрос за селище.

Освен археологията пречка пред проекта е и миловидно насекомо

"еуплагия квадрипунктария" или четириточкова меча пеперуда. Причината е, че обитава именно това място, а е ценен вид.

За щастие на инвеститорите пеперудата била открита и на друго място в България. Същото се отнася и за костенурка. Проектираното в дерето хвостохранилище се наложило да бъде преместено на върха, защото именно в ниското костенурките се развъждали най-активно.
След тези перипетии пред проекта Ада тепе предстои да бъде одобрен и от местното население. Кой ще победи в своеобразния сблъсък на цивилизации, предстои да разберем скоро.