С новия Музей на социалистическото изкуство беше обявено, че комунизмът окончателно влиза в историята. Но дали е така? Антон Хекимян и операторът Павел Баев се върнаха назад във времето, но в наши дни. Селото се казва Новград, а в центъра му 20 години след променИте все още се извисява паметник на Ленин. Хората не биха го демонтирали за нищо на света.

Редом с обществеността на село Новград другарят Ленин е здраво стъпил в ново време. Неизменно с каскет и с поглед, устремен в бъдещето, Владимир Илич скоро няма да отстъпи позициите си тук.

Бай Илия всеки ден слага малка китка сезонни цветя пред статуята и си разменя няколко думи с на лидера от миналото.

"Понеже го обичам и понеже той доведе най-хубавото навремето и народът ни живееше много по-добре”, заяви той.

Мирослав Ангелов-Марото е от съвременните социалисти - върти частен бизнес, но не се отказва от идеите на партията.

"Нашето село си е комунистическо село – кметове, всички, които са минали, са комунисти. И аз съм си комунист, но не държа на партия”, заяви той.

По думите му Владимир Илич Ленин е известен с политиката си: "Той е единственият човек,  който е казал да не си оставяш работата за утре”.

А какво знае за Ленин бай Илия: "Той произлиза от работническо селско семейство. Баща му е бил адвокат, майка му е била учителка. Той навремето с Маркс и Енгелс организираха революцията, която доведе комунистическия строй. И каза: "Не ме е страх от комунистите, а от идеалистите, които дойдоха днес на власт”.

В зората на демокрацията жителите на Новград получават оферта в зелено - 30 хиляди долара, за да откупят човека с каскета. Следва отказ.

"Те му отричат политиката, защото не могат да разберат неговите идеали,  които е въвел навремето. И затова го мразят, но го мразят тези, които бяха комунисти, а сега станаха буржоа”, допълни той.

"Ленин нека си остане и никой да не го гъта. Автобуси минават, туристическо е. Спират, снимат се, на нас не ни пречи”, смята Марото.

И днес никой не го дава, най-вече защото в еуфорията на 70-те всеки е извадил левче от джоба си, за да си имат паметник на село.

"Той ни струва този паметник живота на селото. Навремето искаха направо да го махнат, но ние не дадохме, обичаме си го и го уважаваме като историк”, каза бай Миле.
Историята обаче не се оказа най-силната черта на по-младежта в селото. Оказва се, че те не знаят кой е Ленин.

Ако бяхме през 1975-а Найле и Гюлсен не само щяха да са учили за другаря Ленин, но биха ни цитирали и стихове за него - като тези:

Ленин!
Той за труд ни дава сила
и на всеки казва: "Смел бъди!"
Сочи като в приказка красива
пътя към далечните звезди.

Анка е поела пътя към лозето. След 45 години трудов отива да бере грозде, за да преживее.

Според нея обаче няма на кого да се вдигне паметник днес: "Малко са ни пенсиите, не заслужават. Ако ги вдигнат, мога да направя на един - на Бойко.