Учените от Българската академия на науките ще продължат да протестират. Липсата на пари за академията обаче започна да разделя научния персонал на млади срещу по-възрастни. Репортаж на Светослав Иванов за продължаващите вълнения сред учените:

В училище ни учат, че след Освобождението, революционери и интелектуалци се разделили на "млади" и "стари". Парадоксът е, че "старите" били водени от 26-годишния Константин Стоилов, а "младите" от беловласия дядо Славейков. В изпадащата във все по-тежка криза Академия на науките, "младите" и "старите" не се делят толкова по идеи, колкото заради страха, че ще бъдат съкратени.

"В подобна ситуация най-уязвими са младите учени. Защото в момента на тях им е много трудно само да се застъпят за себе си. Това трябва да бъде направено от научните им ръководители или шефа на звеното", коментира Стилян Георгиев, Институт по невробиология.

Доктор Лъчезар Аврамов е сред най-авторитетните учени в БАН. Авторът на няколко разработки за борба с рака предлага младите му колеги да бъдат защитени от съкращения със специален регламент.

"Младите учени са една условна категория от хора и, както във всяка професия, те започват като чираци, стават майстори и ако ние не изградим тези майстори. Всъщност наука няма и да има", заяви той.

Предложението на Аврамов предизвика остри реакции сред колегите му. Председателят на академията заяви, че вече 500 души са пенсионирани. Увери младите, че трябва да са спокойни и даде пример как се процедира в западни академии.

"Когато трябва да се съкрати персонала, те казват "The last is first" - последният, който е постъпил на работа, първи трябва да напусне, защото неговият опит е най-малък. Ние не искаме сега това да се случи", категоричен е акад. Никола Съботинов, председател на БАН.

И БАН, също като българската държава след Oсвобождението, е зачената в битка между млади и стари. Учените тук обаче днес говорят за канибализъм

И сочат причината за изяждането им едни други в политиката на държавата спрямо тях.