"Пробойна между мен и Борисов? Забравете!", заявява в интервю за "Труд" Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи. За нестихващите коментари по повод първото му място в скалата на рейтингите той казва, че целят само едно - да се търси пробойна между премиера Бойко Борисов и Цветанов. "Това, което постига Цветанов, не би могъл да го направи без подкрепата на Борисов като министър-председател. Както и без политическата воля на правителството за борбата с организираната престъпност и корупцията, Цветанов нямаше да постигне тези резултати. Ние сме като скачени съдове", обяснява вътрешният министър. Той посочва, че ще има нови операции, свързани с икономическата престъпност и местната власт. "Предоставил съм на премиера и на министър Дянков анализ - да оптимизираме работата на МВР и ДАНС с цел да повишим приходната част на бюджета.

Работим и по няколко съдии. Въпросът е да докажем и заловим лицата, които предават съответните финансови облаги за купуването на тази справедливост", предупреждава Цветанов.

***
"От тайния свидетел до специалния съд", коментира "Дневник" причините за появата му и целта, която прозира зад представянето му като част от предприетата от ГЕРБ съдебна реформа. Кратък преглед върху хронологията на стъпките в тази област разкрива един спояващ ги елемент - постепенното и безконтролно навлизане на полицейските служби в наказателното правосъдие. Дълбоко съмнителна е въобще целта, когато се създава специализиран съд без анализ на причините за недъзите на българското правосъдие.

"Само 4% са оправдателните присъди за миналата година", твърди главният прокурор Борис Велчев. Едно от възможните обяснение за целта на специализирания съд е сред тези 4% да не попадат определени лица, за които вътрешният министър вече е обявил, че са виновни "по целия Наказателен кодекс". Като се добави и охотата, с която ГЕРБ и МВР приемат сътрудничеството за подготовката на новия съд на магистрати, уличени в съмнителни връзки, още повече нарастват основанията той да се смята и за специален. За специални поръчки спрямо специални подсъдими.

***
"СДС иска спецкомитет да надзирава министрите", съобщава "Труд". Нов модел на контролната система в държавата предложи вчера СДС след заседанието на Националния си изпълнителен съвет. Целта е да се спрат "лапачите" и всички мафиоти, които крадат от бюджета, обяви синият лидер Мартин Димитров. Към Министерския съвет да има Комисия за вътрешен контрол и одит, без която да не могат да се уволняват или назначават одитори, е първото предложение на СДС. Втората стъпка, която сините вярват, че трябва да се направи, е да се изгради нов модел на Сметната палата. Най-важно било да се премахне колективната форма на управлението й, включваща 10 членове на квотен партиен принцип.

***
"БСП внася вот на недоверие до месец", отбелязва "Труд". Най-късно до средата на месец юни БСП ще поиска вот на недоверие срещу правителството, обяви вчера соцдепутатът Антон Кутев. Темите щели да бъдат икономическата политика, финансовата стабилност на страната и неефективните мерки за борба с кризата.

"Вотът на недоверие сега е на дневен ред за БСП, тъй като вече имаме кореспонденция с обществото, а и сериозна част от избирателите на ГЕРБ също са разочаровани от методите на управление", обясни Кутев.

Икономика

"Промишлеността отчита 21% ръст през март", отбелязва "Пари". Силен ръст през март на индексите на производството и на оборотите в промишлеността отчете Националния статистически институт. Единствено производството на електроенергия, топлоенергия и газ върви надолу. Мартенският индекс на промишлено производство е скочил с 21,1% спрямо февруари. В преработващата промишленост това увеличение е 34,7, а в добивната промишленост - 7,3%. Най-значително нараства производството на тютюневи изделия - с 99,6%, и на напитки - с 67,2%. Ръстът идва от тези компании, които имат външни пазари, докато на вътрешния пазар положението продължава да е много трудно.

"Правителството посегна на фискалния резерв", пише на първа страница "Сега". Фискалният резерв на страната ще падне от сегашните 6,4 млрд. лева на 4,5 млрд. в края на годината. Това предвижда проектът за актуализацията на държавния бюджет, внесен от правителството в Народното събрание, с който вестникът разполага. Сега в Закона за държавния бюджет за 2010 г. е записано, че фискалният резерв на страната не може да пада под 6,3 млрд. лева. Първоначално се предвиждаше недостигът в бюджета да се финансира чрез емитиране на външен дълг, което бе една от 60-те антикризисни мерки, одобрени от тристранната комисия. От правителствения законопроект обаче личи, че парите ще дойдат за сметка на намаляване на фискалния резерв с около 2 млрд. лева.

"Ремонтът на бюджета гарантира нови разходи, а не още приходи", коментира в "Сега" икономическият експерт на СДС Валентин Стоянов. Той обръща внимание, че през последните дни бяха оповестени притеснителни данни. Оказва се, че правителствените харчове за първото тримесечие на 2010 г. са с около 1 млрд. лева повече в сравнение с разходите за първото тримесечие на 2009 г. Вярно е, че основната тежест идва от пенсиите, които бяха увеличени от 1 юли 2009 г. Но това е около половината от въпросния милиард. Явно призивите за затягане на коланите важат за гражданите и за бизнеса, но не и за държавата.

Не е ясно къде са се изпарили икономиите, които бяха прокламирани от управляващите. В крайна сметка излиза, че причина за сериозния бюджетен дефицит е основно разточителството на кабинета.

"Търговията пада с 14,1% през март", информира "Труд". По предварителни данни оборотът в търговския сектор през март намалява с 14,1 на сто спрямо същия месец на миналата година, съобщиха от Националния статистически институт вчера. В търговията на дребно е отчетено намаление от 11,6%, което се дължи на отрицателните темпове във всички съставни групи дейности. Спадът е незначителен в търговията с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - 0,5%, и в търговията с текстил, облекло и обувки - 4,4%. В търговията на едро общото намаление е 12,6%. Най-голямо остава намалението в търговията с машини, оборудване и части за тях - 39,9%. В търговията с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт намалението все още е значително - 35,6%.

"Тежестта на кризата се пое основно от частния бизнес", отчита в интервю за "Новинар" Васил Тончев, управител на социологическа агенция "Сова Харис". Той препоръчва правителството да използва лятото за активна дейност и да наложи непопулярните мерки, които трябва да се въведат. Истината е, че всички трябва да правим икономии, за да излезе балансът на страната. Досега основната тежест на кризата се поема от частния сектор и от работещите хора в малкия и средния бизнес. Време е своята част да поемат служителите, хората на наемния труд и социално осигурените. Въобще цялото общество трябва да проумеем, че е наложително да свием разходите си, за да може да излезе сметката на държавата и да продължим пътя си напред, призовава
Тончев.

България - ЕС

"Труд" акцентира, че еврозоната и Международният валутен фонд обещаха заеми от 750 млрд. евро (1000 млрд. долара) срещу евентуална неплатежоспособност на най-задлъжнелите европейски държави. "Еврозоната със сигурност си връща доверието", възтържествува след отварянето на пазарите шефът на Еврокомисията Жозе Барозу.

Вицепремиерът Симеон Дянков разказва пред "24 часа" за решенията на финансовите министри в Брюксел. "За първи път от въвеждането на еврото се създава механизъм, в който и страните от ЕС, които като България не са членки на еврозоната, участват в изработване и одобрение на споразумение. Целта е да се покаже, че има солидарна финансова политика в Европейския съюз.

Одобреният план сочи, че подкрепата за еврото е общосъюзна политика и е в интерес на всички държави от Европа единната валута да е стабилна."

"Еврокризата ни отне националния приоритет", коментира "Труд". Атаката срещу еврото на международните пазари засега е успешно отбита. Опасна илюзия обаче е да се твърди, че България "си е най-добре" в Евросъюза и бурите в зоната на общата валута не ни засягат. Левът е вързан за еврото с фиксиран валутен курс.

Слабо евро значи слаб лев. Той е добър за износа, защото стоките ни стават по-евтини. През миналата седмица в Европа се появи призракът на втора финансова криза, която може да обърне в нов спад очаквания крехък икономически растеж в ЕС тази година.

Спадът би означавал по-малко потребление в Европа, а оттам - по-малко износ от България. Свитото потребление означава по-малко производство и повече безработица. Обсадното положение в еврозоната отлага неопределено разширяването й. Следователно българското правителство губи главния си приоритет - да се присъединим към еврото.

"Бъдете спокойни за спестяванията в евро" казва в интервю за "Телеграф" Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика. По думите му опасностите пред единната европейска валута се крият в липсата на дисциплина, което не е ново явление, но сега се проявява по-остро, тъй като вече има по-тежки поражения. Правилото, да харчиш колкото имаш и ако харчиш повече да е в ограничени размери, дълго време не беше спазвано. Почти всички държави трупаха дефицити, които постепенно ставаха хронични. Според Ганев в краткосрочен план разпадането на еврозоната не е възможно. Основните притеснения са как да се харчи разумно, как да се създаде механизъм, който да контролира това и ако не харчиш разумно, да има някакво наказание.

"Искаме 1 млрд евро от Европа да пълним дупки", съобщава "24 часа". България иска от ЕС 1 млрд. евро за рехабилитацията на пътищата и подобряване на инфраструктурата си, обяви в Русе премиерът Бойко Борисов. Пред над 400 участници в международната конференция за Дунавската стратегия той обяви, че това е приоритетът за страната, тъй като е свързано с човешки животи.

Според министър-председателя сумата от 1 млрд. евро, която иска правителството, е доста скромна в сравнение с отпуснатите 500 млрд. евро за подпомагане на еврозоната.

"Страх бави европарите", смята министърът по еврофондовете Томислав Дончев. В интервю за "Стандарт" той отбелязва, че три години след началото на усвояването на средства от европейските фондове едва 3,8% от парите по оперативните програми са разплатени. Като причини за това на първо място той посочва относително късния старт на усвояването на средствата от ЕС. На второ място за по-бързото усвояване попречи и фактът, че доскоро Европейската комисия имаше основателни упреци към страната ни във връзка с контрола по отношение на разходването на европейските средства. Като резултат от всички проблеми досега се наблюдава и страх, опит да се бяга от отговорност и презастраховане, което допълнително бави усвояването.