Разбити животи, съсипани детства, град пълен с разруха и миризма на плът и кръв. Така изглежда израелският кибуц Беери след смъртоносната атака на „Хамас“ на 7 октомври. Превърнал се в символ на зверствата на терористите, година по-късно Беери е там и очаква някои от оцелелите да се завърнат.
В кибуца един на всеки десет души е убит, а над 30 са отвлечени. Едва ли има непокътната сграда в кварталите на Беери, където преди атаката живеят 1100 души. Къща след къща са опожарени и превърнати в развалини, а днес много от тях остават като трогателни паметници на продължаващата травма.
Кибуцът Беери се намира на около 4 километра от разделителната стена между Израел и Ивицата Газа. За палестинците той е едно от селищата, които са символ на заселническата политика на Израел, с която се окупира земя, предвидена за бъдеща Палестинска държава съгласно подхода за двете държави за решаване на Близкоизточния въпрос.
С изненадващата атака на палестинската терористична групировка „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. кибуцът е напълно разрушен и става място на брутални сцени на насилие. В специален доклад на Израел се посочва, че при нападението в кибуца са проникнали 340 бойци на „Хамас“. Убити са 101 цивилни, а 32 души са взети за заложници. Към юли тази година 11 от заложниците все още са в плен.
Изпълнителният редактор на bTV Петър Нанев и операторът Красимир Първанов са единствените български журналисти, които седмици наред предават от един от най-опасните точки на войната между Израел и „Хамас“.
В своите материали „Оцелелите след клането в кибуц Беери разказват за ужаса“ и „Кръв и миризма на смърт“ специалният ни екип показва жестокостта на „Хамас“ в едно от най-мощно ударените места – Беери.
Влизаме в кибуца със свити сърца от това, което ни очаква. Беери е гробница, но зловеща. С отвратителната миризма на смърт и прясна кръв. Убити са цели семейства, бебета и деца, а десетки цивилни жители се водят изчезнали. Убийствата са извършвани не само с огнестрелно оръжие, а с ножове и брадви.
Пристъпваме в дом, в който не е останала нито една жива душа. Всички са екзекутирани. Миризмата вътре е като тази в съдебна медицина. Клането е извършено в детската стая, която е и бомбоубежище в повечето израелски къщи.
Стаите - бомбоубежища, са конструирани така, че да издържат ракетен обстрел, но не и на огнестрелно оръжие. Именно така бойците на „Хамас“ са успели да влязат.
По пода все още има кръв. Има неща, които не са за показване и разказване. Жилищата са обгорени, разрушени из основи, на улиците има следи от гранати, а куршумите и гилзите са навсякъде.
Зверствата, извършвани в Беери от ранни зори в събота, 7 октомври, са окачествени като най-бруталното избиване на евреи в историята. Зверства, несравними с Холокоста. Битката за Беери продължава над 30 часа. Следите от кръвопролитията шокират света.
След жестоката атака оцелели от клането в кибуц Беери разказват ексклузивно за bTV какво се е случило на 7 октомври. Те са настанени в района около Мъртво море - далеч от шума на самолетите и ракетите.
Припомняме разказите им пред екипа ни в онзи момент:
Юли е оцеляла, криейки се 16 часа в бомбоубежището на дома си. Не знае дали отвлечените ѝ от „Хамас“ родители са все още живи. Но не спира да се надява.
„Искам да им кажа, че ги обичам. И, че със сестрите ми ги чакаме. Имам три сестри. Те са също като мен – силни. Чувстваме, че родителите ми са живи и искаме просто да си дойдат“, казва Юли Бен Ами.
За последно Юли вижда майка си Раз във видео, публикувано от „Хамас“. Тревожи се за здравето ѝ, защото майка ѝ се нуждае от специално лекарство, което да приема. Няма вести и от баща си Охад. Но дъщеря им е сигурна, че съвсем скоро ще бъдат всички заедно.
Саймън Кинг е имал повече късмет. Той и цялото му семейство оцеляват след клането в Беери. Преди да го разбере обаче минава през ада. Един от синовете му е в съседна къща, когато „Хамас“ удря кибуца.
„Той ми пишеше, че го е страх и искаше да отида, за да го спася. Чувам араби да казват „Аллах е велик“ пред вратата на укритието. Стреля се, чувам взривове. Чатехме си със сина ми, докато батерията на телефона ми се изтощи. Всички мислеха, че сме мъртви. А когато излязохме от там, плакахме и се прегръщахме“, разказва Саймън Кинг.