Разбити животи, съсипани детства, град пълен с разруха и миризма на плът и кръв. Така изглежда израелският кибуц Беери след смъртоносната атака на „Хамас“ на 7 октомври. Превърнал се в символ на зверствата на терористите, година по-късно Беери е там и очаква някои от оцелелите да се завърнат.

Снимка: bTV

В кибуца един на всеки десет души е убит, а над 30 са отвлечени. Едва ли има непокътната сграда в кварталите на Беери, където преди атаката живеят 1100 души. Къща след къща са опожарени и превърнати в развалини, а днес много от тях остават като трогателни паметници на продължаващата травма.

Кибуцът Беери се намира на около 4 километра от разделителната стена между Израел и Ивицата Газа. За палестинците той е едно от селищата, които са символ на заселническата политика на Израел, с която се окупира земя, предвидена за бъдеща Палестинска държава съгласно подхода за двете държави за решаване на Близкоизточния въпрос.

С изненадващата атака на палестинската терористична групировка „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. кибуцът е напълно разрушен и става място на брутални сцени на насилие. В специален доклад на Израел се посочва, че при нападението в кибуца са проникнали 340 бойци на „Хамас“. Убити са 101 цивилни, а 32 души са взети за заложници. Към юли тази година 11 от заложниците все още са в плен.

Снимка: Reuters

Изпълнителният редактор на bTV Петър Нанев и операторът Красимир Първанов са единствените български журналисти, които седмици наред предават от един от най-опасните точки на войната между Израел и „Хамас“.

Снимка: bTV

В своите материали „Оцелелите след клането в кибуц Беери разказват за ужаса“ и „Кръв и миризма на смърт“ специалният ни екип показва жестокостта на „Хамас“ в едно от най-мощно ударените места – Беери.

Влизаме в кибуца със свити сърца от това, което ни очаква. Беери е гробница, но зловеща. С отвратителната миризма на смърт и прясна кръв. Убити са цели семейства, бебета и деца, а десетки цивилни жители се водят изчезнали. Убийствата са извършвани не само с огнестрелно оръжие, а с ножове и брадви. 

Снимка: bTV

Пристъпваме в дом, в който не е останала нито една жива душа. Всички са екзекутирани. Миризмата вътре е като тази в съдебна медицина. Клането е извършено в детската стая, която е и бомбоубежище в повечето израелски къщи.

Стаите - бомбоубежища, са конструирани така, че да издържат ракетен обстрел, но не и на огнестрелно оръжие. Именно така бойците на „Хамас“ са успели да влязат.

Снимка: bTV

По пода все още има кръв. Има неща, които не са за показване и разказване. Жилищата са обгорени, разрушени из основи, на улиците има следи от гранати, а куршумите и гилзите са навсякъде.

Снимка: bTV

Зверствата, извършвани в Беери от ранни зори в събота, 7 октомври, са окачествени като най-бруталното избиване на евреи в историята. Зверства, несравними с Холокоста. Битката за Беери продължава над 30 часа. Следите от кръвопролитията шокират света.

Снимка: bTV

След жестоката атака оцелели от клането в кибуц Беери разказват ексклузивно за bTV какво се е случило на 7 октомври. Те са настанени в района около Мъртво море - далеч от шума на самолетите и ракетите.

Припомняме разказите им пред екипа ни в онзи момент:

Юли е оцеляла, криейки се 16 часа в бомбоубежището на дома си. Не знае дали отвлечените ѝ от „Хамас“ родители са все още живи. Но не спира да се надява.

Снимка: bTV

„Искам да им кажа, че ги обичам. И, че със сестрите ми ги чакаме. Имам три сестри. Те са също като мен – силни. Чувстваме, че родителите ми са живи и искаме просто да си дойдат“, казва Юли Бен Ами.

За последно Юли вижда майка си Раз във видео, публикувано от „Хамас“. Тревожи се за здравето ѝ, защото майка ѝ се нуждае от специално лекарство, което да приема. Няма вести и от баща си Охад. Но дъщеря им е сигурна, че съвсем скоро ще бъдат всички заедно.

Саймън Кинг е имал повече късмет. Той и цялото му семейство оцеляват след клането в Беери. Преди да го разбере обаче минава през ада. Един от синовете му е в съседна къща, когато „Хамас“ удря кибуца.

Снимка: bTV

„Той ми пишеше, че го е страх и искаше да отида, за да го спася. Чувам араби да казват „Аллах е велик“ пред вратата на укритието. Стреля се, чувам взривове. Чатехме си със сина ми, докато батерията на телефона ми се изтощи. Всички мислеха, че сме мъртви. А когато излязохме от там, плакахме и се прегръщахме“, разказва Саймън Кинг.