Предателите са хората с робско самосъзнание, които искат да мачкат невинни хора, а свободните хора не могат да бъдат предатели, те спазват правилата и уважават свободата на другите. Това каза за предаването „Тази събота и неделя“ режисьорът проф. Георги Дюлгеров.
Навръх своята 80-годишнина проф. Георги Дюлгеров сбъдва и най-желаната си екранизация „Записки по едно предателство“, който от 29 септември излиза по кината. Проф. Дюлгеров е сценарист и на едни от най-обичаните български ленти - „Мера според мера“, „Авантаж“ и „Буферна зона“. Екипът на bTV го откри в Копривщица.
Проф. Дюлгеров, какво е за вас важното послание в този тип исторически филми?
Историческите филми трябва да имат отношение към днешния ден. Ако те нямат отношение към днешния ден, те се превръщат в една костюмирана възстановка и има голяма опасност да станат илюстрация към читанките по история. А читанките по история се пренаписват в зависимост от политическата конюнктура. Историческият филм от друга страна трябва да се опита да разкаже спокойно за историята, да я погледне от всички страни - както самият Захарий Стоянов казва: „Защо ми е на мен да разказвам, ако не мога да се подсмея над някои характер - било то на приятел или на предател“.
Къде обаче тук се вмъква точно това отношение към днешния ден?
Неслучайно сме избрали този епизод от „Записките по българските въстания“, в който Захарий Стоянов, десет години след убийството на Бенковски, се среща с предателя му, който моли за прошка. Но се надявам зрителя да си помисли за това, че прошката зависи не само от този, който я дава, тя зависи и от този комуто я дават. Двамата трябва да са готови да простят и това има отношение към днешния ден.
Необходимо ли е наличието на свободен дух, за да можем да простим?
Предателите са били робите, това е много важно. Свободните хора, тези които са се вдигнали на въстание, не са предатели - измежду тях няма ни един предател и това е много важен акцент. Предатели са били тези, които не са имали съзнанието, че принадлежат към една нация. Те не са се чувствали българи и те са били рая - от там е тръгнал този стереотип, че българското племе е предателско. Не е вярно. Според мен това не е вярно. Предателско е робското племе и до ден днешен робите са склонни да предават - било то идеи, било то себе си. Един, който се е качил в колата и се чувства господар, всъщност е роб, защото той мачка невинни хора, нарушавайки всички правила. Свободният човек спазва правилата, защото той знае, че спазвайки правилата той уважава свободата на другия.
Образите на Захари Стоянов и Бенковски са изиграни от двама млади актьори. Как открихте Иван Николов и Пламен Димов?
Това, което ми вдъхна кураж при избора на Пламен е, че в едно описание, разпратено от турските власти след потушаване на въстанието, кого да търсят като Бенковски, пише: „Цвят на лицето - житен, нос – въздълъг“. А Иван пък ми го предложи композиторката Мира Искренова. Бях ѝ споменал, че търся човек, който да е скулест, който да прилича на Захари Стоянов. Той ме хвана с това, че не прави големи анализа, а мисли за някаква конкретика, мисли за действие, за това как действа героя. Това е моят човек.
Вижте цялото интервю с проф. Георги Дюлгеров във видеото.
