Бойко Борисов има защо да се ядосва. Не само, че някакъв си министър (Петър Москов) го мина по рейтинг в скорошно социологическо проучване, но съвсем скоро премиерът ще се лиши и от статуса си на любим образ на българските карикатуристи. Реформаторският блок е прекалено удобен за целта.
Саниране, евакуиране на жителите му на топли държавни постове... сюжетите с участието на Меглена Кунева, Божидар Лукарски и Радан Кънев шестват по вестникарските страници през ден. Не е като да няма повод.
Замислено в горещите протестни дни на 2013 г., дясното обединение се появи на политическата сцена със заявката да не бъде аритметичен сбор на изхвърчалите от актуалния тогава парламент политическите партии. Реформаторите твърдяха, че носят нормалността в българската политика. Предложиха открит дебат по важните въпроси и участие на хора с ясна гражданска позиция вместо задкулисието, артикулирано от професионални партийци в различни цветове.
Казано по-просто, РБ изглеждаше обединение на едни свестни хора, които имат ясна идея как България да стане по-добро място за живеене.
После дойдоха на власт.
Всъщност, скандалите вътре в коалицията не би трябвало да ни изненадват. Още през лятото на миналата година, лидерите на ДБГ и СДС Меглена Кунева и Божидар Лукарски извъртяха на 180 градуса реформаторската позиция за това трябва ли да се актуализира държавният бюджет.
Половин година (и няколко други ситуации, в които двамата показаха отлична „диалогичност” с Бойко Борисов) по-късно, Кунева е вицепремиер, а Лукарски – икономически министър, който назначава свързани с двете партии лица в Комисията за защита на потребителите.
Последното видимо вбеси ДСБ, чийто лидер Радан Кънев месеци наред е разиграван от Кунева и Лукарски по въпроса с единния председател на блока. Прехвърчаха и искри в кулоарите на парламента.
„Тъмносините” така или иначе бяха в кръгова отбрана заради обвиненията, че техен кадър е замесен в „даването на концесия” на цялото Министерство на отбраната, което извършвал председателят на БЗНС и военен министър Николай Ненчев.
Така или иначе, за няколко месеца на власт, РБ не дава сигнали да е нещо толкова уникално и различно в българската политика (каквото и да казват представителите му). И реформаторите не изглеждат имунизирани от изкушението да „премитат” различни ведомства и да трудоустрояват в тях свои хора.
Не се вижда и да са превъзмогнали така характерните вътрешнокоалиционни боричкания за власт. Тяхна жертва без малко да стане и наистина различното - гражданският съвет на РБ.
В същото време, министрите-реформатори дават големи заявки за промени, но резултатите все още са далеч от очакваните – въпреки всичките популярни лафове на Петър Москов и Тодор Танев.
Далеч от очаквания е и отговорът на РБ на не съвсем невинните заигравания на ГЕРБ и ДПС по теми, които не могат лесно да се решат в рамките на управляващата коалиция. Все така си говорим за модела КОЙ, а по нищо не си личи той да е унищожен.
Не видяхме адекватна реакция даже на думите на Бойко Борисов, че протестите срещу кабинета „Орешарски” са били конструкция на неговата партия.
Това твърдение колкото невярно, толкова и показателно за пренебрежителното отношение на премиера към гражданската енергия, която поне на теория изкристализира в Реформаторския блок. В отговор... нищо. Даже музикален поздрав няма.
Но... всичко това може би е нормално. Може би просто РБ е бил от самото си създаване един аритметичен сбор с цел влизане/завръщане в парламента. Ако е така, жалко – ще излезе, че дясното в България на всеки 10 години си прави харакири. И ще излезе, че за пореден път карикатуристите са били безпогрешни в оценките си.
