Такъв парад не бяхме виждали от години – самолети (горе-долу всичките годни за полети), танкове, ракети, спецчасти. Така и не стана ясно защо този Гергьовден е толкова специален за нашата армия – дали заради 140-тата годишнина от Априлското въстание или заради наближаващите избори, в които върховният главнокомандващ се чуди дали да участва.
Така или иначе, от словото на Росен Плевнелиев се очакваше много. Мащабът на събитието задължава, а всяка грешка изглежда не просто досадна, а направо недопустима. Особено когато изглежда нарочно допусната.
Получихме поредна ясна демонстрация къде той вижда България по оста между демократичното и имперското мислене („Не да местиш границите, а да гледаш отвъд границите”). Освиркванията при споменаването на незаконната окупация на Крим пък обозначиха геополитическите пристрастия на някои от присъстващите.
Няма лошо. В припомнянето каква е разликата между патриот (от възрожденски тип) и националист (от криминален тип) също няма лошо. И в празничния ден се отправят политически послания.
Покрай призивите да научим уроците от историята, президентът обаче спести важна част от нея.
Плевнелиев прочете от листа за геройствата на българските войници по бойните полета на Сръбско-българската война, балканските войни и Първата световна. И за Втората чухме, но само половината от историята – участието на нашите в битките срещу нацистка Германия.
А най-кръвопролитният конфликт в историята на човечеството далеч не застига България само в последната си половин година. Още от 1941 г. страната ни воюва, като в периода 1943-1944 г. битките са в небето. Тогава шепа български пилоти бранят родината от ордите англо-американски изтребители и бомбардировачи.
15-та въздушна армия на САЩ през деня и британските ВВС през нощта първоначално атакуват предимно нефтените полета в Румъния и други цели от военно естествено. Постепенно обаче в основна мишена се превръщат българските градове.
Гибелта на над 4000 души и разрушаването на над 15 000 сгради в столицата и провинцията (сред тях болници, храмове, училища) идват след хвърлянето на десетки хиляди авиобомби. Целта – тормоз над мирното население и изваждане на България от войната.
Той е извършван от 2500 „летящи крепости” и съпровождащи изтребители. Срещу тях нашите ВВС и разположените в региона части на „Луфтвафе” хвърлят всичко налично – 80 български изтребителя и още 30 немски.
Да, въпреки усилията на защитниците на София, столицата понася тежки поражения. Да, в този момент България е част от Тристранния пакт и, в този смисъл, враг на голяма част от днешните ни евроатлантически партньори. Но това не значи, че тези млади мъже не са дали всичко по силите си (а някои – и живота и здравето си), за да защитят България. Не значи, че не са изпълнили войнския си дълг по начин, който да предизвиква респекта на свои и чужди.
Не значи, че президентът може да си позволи да ги пропусне в словото си пред парада, който е обявен за „специален”.
Дали става дума за несъзнателна грешка на президентския екип, или за съзнателно решение, продиктувано от „новите геополитически реалности”, даже всъщност няма значение. Просто е недопустимо.
Това са имената на загиналите при защитата на София*:
1. Поручик Лука Й. Обрейков
2. Поручик Йордан Сл. Тодоров
3. Подпоручик Митьо С. Дисов
4. Павел Павлов – командир на 652 ято, 2/6-ти орляк
5. Капитан Димитър Списаревски
6. Поручик Георги Р. Кюмюрджиев
7. Тома Боев
8. Атанас Ат. Кръстев
9. Симеон К. Михайлов
10. Капитан Герхард Венгел – командир на I./JG5 “Eismeer”
11. Герги Хр. Гочев
12. Йордан Н. Кубадинов
13. Иван Бояджиев
14. Подпоручик Христо К. Цанков
15. Капитан Любен Кондаков
16. Димитър Ст. Попов
17. Веселин Н. Рачев
18. Христо Г. Арнаудов
19. Виктор Д. Атанасов
20. Поручик Иван Т. Стефанов
21. Фелдфебел Иван М. Сомлев
22. Фелдфебел Цвятко М. Загорски
23. Поручик Иван Н. Бонев
*По данни на организацията "Един завет" на потомци на царски офицери.
