Новините в края на годината за уреждане на конфликта в Сирия вече са малко по-обнадеждаващи. За първи път от началото на гражданската война, Русия и САЩ споделят сходни виждания за спирането й.
Преговорите във Виена доведоха до приемането на план от 9 точки за слагане край на конфликта. В одобрения от Съвета за сигурност на ООН нов мирен проект е заложена времева рамка от 6 месеца за начало на мирното уреждане на конфликта. В този период трябва да бъде постигнато споразумение за основата на политическия процес (разбирай: каква да бъде съдбата на Асад). Година и половина след това да бъдат проведени избори по одобрената междувременно нова конституция.
Това означава, че някакво ново начало за Сирия може има най-рано след две години. Друг е въпросът, че всички заинтересовани (и въвлечени в конфликта) съседни държави и велики сили отново ще интерпретират текста според собствените си интереси.
А новините от страната продължават да приличат на черна хроника...
Въпреки сходството в подхода за спиране на войната, Вашингтон продължава да смята намесата на Русия за деструктивна и поради тази причина отказва да координира с Москва действията срещу “Ислямска държава”.
След последната визита на Джон Кери в Москва и срещата с Владимир Путин стана ясно, че „са направени някои крачки за координиране на тази борба”. Смущаващото е, че след одобрението от Съвета за сигурност на новия план нито руснаците, нито американците споменават дали са се съобразили с най-агресивния в момента политически фактор - джихадистите от “Ислямска държава”, фронтът “Ан-Нусра” и другите подобни формирования с противоречащи на демократичното и светско общество възгледи и прийоми за раздаване на справедливост.
Сирия стана поле за поредното мерене на силите между Русия и Америка в Близкия изток след края на Студената война. Но, за разлика от Ирак и Либия, там се появиха два нови съществени елемента. Първият е, че за първи път след падането на Берлинската стена Москва иззе инициативата от Вашингтон. А вторият е наличието за издържан според международното право аргумент за бомбардировки срещу „терористи” по искане на законното правителство.
Поне дотук Владимир Путин е по-изряден от фамилията Буш. Но сигурно и на него му е ясно, че след близо пет години гражданска война Башар Асад няма бъдеще в Сирия.
А с избирането му на мястото на починалия му баща през 2001 година Башар даде надежди за свежа промяна, която едно десетилетие по-късно избуя като Арабска пролет. Тогава в рамките на една календарна година бяха короновани още двама потомствени монарси – крал Абдула в Йордания и крал Мохамед Шести в Мароко.
Така в три ключови държави в арабския свят начело застанаха млади лидери със западно образование. Бяха добре приети навсякъде по света с надеждата за изграждане на един по-модерен Близък Изток.
Но ако за кралства като Мароко и Йордания предаване на короната по наследство е естествен и исторически оправдан процес, то управлението на една светска държава в продължение на 45 години от една и съща фамилия вече се превръща в анахронизъм.
Впрочем „светска” е точно казано, тъй като до началото на конфликта Сирия беше пример за междурелигиозна толерантност. Казал го е не друг, а американецът Хенри Кисинджър. Когато днес припомняме, че и по времето на бащата Хафез Асад е имало въстания, смазани от правителствената репресивна машина, дори и западните медии признават, че това бяха предимно бунтове, организирани от “Мюсюлмански братя”.
Днес даже и Русия и Иран приемат с половин уста, че Асад може да остане на власт, но само до края на преходния период, макар че се надяват на друго. Западни лидери като Камерън, Меркел и дори Саудитска Арабия също с половин уста признават, че Асад може да остане на власт до формирането на временен орган за управление.
По най-оптимистични прогнози, този процес трябва да започне през януари и до лятото президентът да сдаде властта. А до демократични избори би трябвало да се стигне в началото на 2018 година.
Едва тогава ще може да се даде преценка дали руското ноу-хау за решаване на кризи в Арабския свят е по-ефективно и по-справедливо от американското.
