Дейвид е бил и фотомодел, и чистач на училищни тоалетни. По-късно го наричат „Джими Хендрикс на цигуларите“. Днес е Дейвид Гарет – и името е напълно достатъчно, за да каже няколко десетки неща едновременно.

Той е сред малкото големи звезди, които все още си позволяват „лукса“ да слизат сред публиката и да поемат на сто процента обичта, която им се дава. Безрезервно позволява да бъде докосван, а не просто да докосва – с музиката, с цигулката, с цялата положителна енергия, топлина и страст, на която е способен.

„Единственото интересно нещо, за което заслужава да изхабиш времето си, това е страстта. И без значение как изглеждаш, ставаш крайно  непривлекателен, ако не гориш отвътре, ако у теб няма страст“, казва той преди години. Това важи с пълно сила до днес, или поне до 30 август 2022  г.

На софийския стадион „Юнак“ няколко хиляди човека приеха инжекция за щастие от Дейвид Гарет, който той поставяше в продължение на два часа. С антракт, който беше нужен – за да излезеш за малко от неговата приказка – за да преживееш още по-истински продължението.

Репертоарно изненади нямаше. Защото и този път имаше всичко – от поп и рок музика до „чистокръвна“ класика – през Hit The Road Jack, Enter Sandman, Beauty and the Beast, Smooth Criminal до Бах, Моцарт и Прокофиев.

Изненадата бе самият Дейвид Гарет – все така усмихнат, влюбен в цигулката, готов за среща с публиката, и все така Alive – жив, буден и пълен с енергия – както се казва и тазгодишното му турне, отлагано няколко пъти поради пандемията.

Досега Гарет е гостувал у нас в НДК и в спортна зала („Арена Армеец“), но концерт под звездите, след освежаващ летен дъжд, като че ли е формата, която най-много му отива. Заради коктейла от ноти, романтиката и възможността – когато те помоли – да го слушаш със затворени очи. Широко затворени очи – като във филм, изпълнен с красота и безброй фантазии... Без да усещаш ударите от звука, които се блъскат в затворено пространство.

Концертът на открито носи свобода – за артиста да не бъде само такъв, какъвто се очаква, но и за публиката – да го приема без условия... Сцеплението между Дейвид Гарет и публиката в София досега винаги е било на 100 процента, с химия от най-висока проба. Затова обещанието му, че ще се върне отново, звучи не като любезност, а като вече уговорена среща.