Без да се щади, Дейвид Гарет раздаде на публиката в София усмивки, сърце и талант. В това, може би, се крие част от неговия успех – не просто виртуоз, който обича музиката, но умее да я поднесе с любов и сияещо лице, което няма как да не направи контакта експлозивен. Explosive Live! е наречено и турнето му, което досега са посетили над 300 000 човека по целия свят.
Дейвид Гарет, със сигурност, не е единственият цигулар, на чийто концерт може да се чуе всичко – от класика с пънк до поп с брейк, от Майкъл Джексън, Принс, „Лед Цепелин“, „Вая Кон Диос“, „Чикаго“, „Върв“ и Брус Спрингстийн, през Джанго Райнхарт, до Чайковски и Вивалди. Не е и единственият шоумен сред колегите си, който се движи сред публиката, нищо че понякога дори „лети“ над нея, говори за музика, обяснява кои са неговите вдъхновения, защо е композирал нещо и т.н.
Той обаче е единственият, който говори с откритост за тези „звездни трикове“. Смята, че това е част от шоуто и начин да накара хората да се почувстват истински щастливи. И хората наистина се чувстват щастливи.
В „Арена Армеец“ първото „избухване“ беше още в началото – с Dangerous на Давид Гета, а след това и при „Полетът на бръмбара“ на Римски-Корсаков, произведението, което през 2008 г. амбицира Гарет да подобри световния рекорд на Гинес за най-бързо свирене на цигулка. Пънк рок версията на „Танц със саби“ от Арам Хачатурян и Lose Yourself на Еминем изправиха на крака залата, а на Ghostbusters музикантът запя.
За импровизацияга по Еминем, Гарет обясни, че е опит да разбие ограниченията, които има цигулката. Push the limits of the instrument бяха точните думи, с които се изрази. Всъщност, почти през цялото време чаровният музикант говореше на чист български език – поредно доказателство за отношението му към всичко, което прави. А това го прави и първата световна знаменитост, чиито поздрав на родна земя е отвъд стандартните „Добър вечер“, „Как сте?“ и „Обичам ви“.
Този концерт беше различен и заради малките неща, които Гарет сподели. При едно от слизанията си сред екзалтираната публика, той се спря до малко момиченце и му засвири „на ухо". Малко по-късно обясни, че майка му (Дав Гарет) го гледа от първия ред и я поздрави с любимото й парче, написано специално за сина й от един от музикантите в бенда.
След точно два часа, разделени от антракт, Гарет се раздели с публиката. И точно когато може би всички очакваха концертът да завърши с рефрен от „Облаче ле бяло“ и „Моя страна, моя България“, както правят почти всички чужди музиканти по време на гастролите си у нас, Гарет избра One moment in time на Уитни Хюстън.
