Без съгласие по предстоящата здравна реформа приключи първият за годината тристранен съвет между социалните партньори. Синдикатите и работодателите подкрепиха реформата по принцип, но подложиха законопроекта на сериозна критика.
Дебатите преминаха в отсъствието на министъра на здравеопазването Петър Москов. Проектозаконът защитаваше заместникът му Ваньо Шарков.
Още миналата седмица, обаче, текстовете бяха приети на първо четене от депутатите в Здравната комисия. Повечето организации изразиха притеснения, че няма достатъчно яснота около разделянето на здравните услуги в дава пакета - основен и допълнителен.
„Подмяната на здравноосигурителния модел и е и в тези пакети, който никой не е виждал. Обещава ни се, че ще ги видим през юни, но не знаем какво е съдържанието им”, коментира д-р Иван Кокалов от КНСБ.
Базовият пакет ще обхване всички заболявания, които предизвикват 96 процента от смъртността в България, "тези, които водят до трайна инвалидизация, а не онези които предизвикват сърбеж", обясни Шарков.
Спешният пакет ще е този, който гарантира спешност и гарантира здравното обслужване и на неосигурените, допълни Шарков.
По отношение на предложенията за разширяване на участието на държавата в квотата в Надзорния съвет на касата, Шарков заяви, че сегашното състояние може да продължи. По думите му това е "състояние на ежегоден дефицит, бюджет на лечебните заведения, който драстично се различава от нужното". Всички говорят и за източване на касата, допълни Шарков.
Отново беше повдигнат въпросът чии здравни осигуровки трябва да плаща държавата.
„Това е една неравнопоставеност. защото не може моят служител или служителят на колегата да си плаща осигуровките, а държавният служител, чиито доходи не са по-ниски да не плаща”, посочи Кирил Домусчиев от КРИБ.
Синдикати и работодатели изразиха съмнения дали Здравната каса трябва да проучва удовлетвореността на пациентите. Включването на още двама представители на държавата в Надзорния съвет на институцията пък определиха като одържавяване.
На заседанието стана ясно и че неангажираният ресурс във фискалния резерв на България е едва 500 милиона лева. Така финансовият министър се аргументира за нуждата от нов външен дълг от 8 милиарда евро.
„Ако няма дефицит за напред няма пречка в този договор, който е до 8 милиарда, да не бъдат изтеглени всичките”, посочи финансовият министър Владислав Горанов.
Очаква се утре коалиционните партньори да решат дали ще подкрепят тегленето на заема.
