Ако се приеме европейското законодателство по "зелената сделка" за климатичен неутралитет до 2050 г. в този му вид, най-засегнатите от това сектори в България ще бъдат енергийният и то в частта, която засяга въглищата, и транспортът,  a през вторичността на натиска - металургията, химията, строителството, селското стопанство. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция на Икономическия и социален съвет в БТА.

На събитието бе представено становището на ИСС "Eвропейският зелен пакт - икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България".

По думите на Димитров „най-важната причина за отражението на „зелената сделка“ върху българската индустрия е свързана с този дял електроенергия, която се произвеждат въглища.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев предприятията от металургията и тежката химия ще бъдат засегнати от "зелената сделка", защото те консумират значително количество енергия и нейната висока цена ще ги направи неконкурентоспособни.

Председателят на ИСС Лалко Дулевски заяви, че единното становище на членовете на Съвета е, че страната ни е една от най-засегнатите в ЕС по отношение на трансформациите, които предстоят във всички икономически сектори, като едновременно с това ИСС на България подкрепя безусловно идеята ЕС да стане лидер при постигането на неутралност по отношение на климата.

Пламен Димитров каза, че е Трудно да се определи колко работни места в страната ще бъдат засегнати от "Зеления пакт", но в енергийната част става дума от 90 до 150 000 души, смята Пламен Димитров. Това е голяма социална цена, но не е най-важната, по-важната е енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре, предупреди президентът на КНСБ.

Според Димитров най-щадящият към нашите възможности и ресурси и отговарящ на националните ни интереси подход е заложеният в Интегрирания план за климата и енергетиката - въглищните централи да работят до 2030 г.

Това е постижима цел, със съответните дерогации и намаляващ капацитет, каза Димитров, но изтъкна, че АЕЦ "Белене" няма да е готова към 2030 г., и в този смисъл заместващите мощности могат да са през ВЕИ или газ, като и това е под условие.

Ако не се реши проблемът с договорите на американските централи, механизмите за капацитет не са възможни, защото ЕК не позволява това, а ако няма механизми за капацитет, и останалите въглищни мощности не могат да бъдат гарантирани, допълни президентът на КНСБ.

В позицията си България трябва да настоява да няма натиск по „зелената сделка" за това кога и какво непременно трябва да затвори, смята Димитров, според когото спешно е необходим план за срок от 5-10 години за въглищната част на енергетиката.

Това изключително важно в частност за комплекса „Марица Изток" - неговата индустриална трансформация и развитие на нови мощности, без да се смята, че енергийната му част ще изчезне.

Васил Велев посочи, че освен на „зелената дипломация", Европа трябва да наблегне и на данъка „въглероден двуокис", и на технологии, свързани със складирането на енергия чрез водород, на алтернативния вариант за складиране на енергия чрез развитие на капацитета на батериите, на космически базирани технологии за производство на електроенергия и изпращане на земята, за улавяне и утилизиране на въглеродния двуокис.

По материал на БТА