Повече от половината малки хора у нас разчитат само на пенсия, а над 20 на сто не успяват да покрият дори битовите си сметки, обявиха от "Подкрепа".
Проучването е пo повод днешния световен ден за информираност за проблемите на хората с нисък ръст.
У нас няма данни колко са родените с ахондроплазия, или по друг начин казано колко са хората с нисък ръст.
Павлин Драгозов е сред тях. Студент в трети курс по „История” в Софийския университет, скоро той ще се присъедини към 16-те процента малки хора с висше образование. Всеки ден се справя с множество бариери, както много други хора с увреждания.
„Живея на висок етаж и трябва да натисна осмия етаж, осмия етаж не мога да натисна и трябва да се качвам по стълбите. В градския транспорт въпреки че много автобуси вече са пригодени, има и такива, които все още са с високи стъпала и седалките им са некомфортни за хората с нисък ръст”, обяснява той.
Павлин казва, че в университета средата е пригодена, но почти всичко останало е недостъпно за хората като него. Архитектурните бариери са една от причините близо половината от малките хора да са безработни, а 35 на сто да живеят с по-малко от 200 лева на месец.
Националната асоциация "Малки български хора" се надява да създаде Национален център за малките хора, в който да се предоставят социални и здравни услуги, обучения, да има и хоспис за възрастни и болни. За целта е нужно финансиране, с което за момента нито една държавна институция не се ангажира.
