Негласуващият човек - в главната роля на изборите за ЕП

Избирателната активност ще има ключова роля за резултатите от изборите за Европейски парламент, единодушни са социолозите в навечерието на вота. При по-високо участие представителство ще получат повече партии, включително и по-малки формации, а в противен случай големите победители ще бъдат основните политически играчи с твърд електорат.

Млад, красив, образован и доволен от живота – това е портретът на негласуващия човек, обрисуван от социолозите на АФИС, който ще изиграе ключова роля във вота. Гласуващият става най-късно в 7:00 часа и си ляга в 22:00 часа. Негласуващият не става по-рано от 8:00 и не си ляга преди полунощ. 31% от гласуващите пушат редовно, негласуващият е принципен непушач – това са само част от особеностите на негласуващия, обобщени от социолозите. Освен това ¼ от гласуващите никога не повтарят вота си и безпогрешно избират победителя, но никога не са доволни от живота. Негласуващият редовно не гласува и никога не се оплаква от живота.

„В това обобщение се акцентира на доминиращите дялове – не значи, че в двете категории няма и от другите”, предупреди авторът на този портрет Юрий Асланов от АФИС в предаването „Тази сутрин” по bTV.

„Негласуващият не вярва, че чрез участието си в политиката може да доведе до промяна. Смята, че политиката е занимание за различни от него хора. Другата група са тези, които чисто рационално се влияят от коментарите на социолозите за определени социологически групи – че ако участват, гласът им ще бъде загубен”, коментира още социологът.

Бившият началник на кабинета „Борисов” и социолог Румяна Бъчварова посочи, че през последните години в България едва между 3,5 и 5% са хората, които никога не са гласували. „Решението да не гласуваш също е политическо и се отразява. Останалите са гласували поне веднъж на тези избори”, посочи тя и отбеляза, че делът на негласуващите във всички социални групи е съотносим с общия, което означава, че отказът от вот не е специфично за определена група.

Юрий Асланов се спря и на другия феномен – неучастието на младите хора в избори: „Младите смятат, че политиката е за възрастни и ги кара да странят от тази „разправия”. Насажда им се отчуждение от дейността на институциите и нападките се смятат за далечна, друга България”, коментира социологът. „Това е все пак политическо внушение, което води човека до самоотстраняване от политиката”, обясни още той.

Асланов напомни и за друга зависимост – участие в избори, които са възможно по-близо до ежедневието на избирателя. „Това обяснява високата активност на местни избори и относително високата на парламентарни, където има вълни на интерес. На европейски избори има най-нисък интерес”, припомни той.

„Винаги стои като основна линия дали обещанията на политиците могат да променят твоят живот”, допълни Румяна Бъчварова и посочи, че все по-вече хора разбират, че зад обещанията се крие невъзможност за изпълнението им. „Българите все пак се научиха да различават автентичното от неавтентичното политическо обещание. В крайна сметка решаваш да гласуваш за някого, който е състоятелен”, коментира още тя, обяснявайки тенденцията за подкрепа за по-големите партии.

Никой от двамата социолози не се ангажира с категорична прогноза за резултатите на малките партии на предстоящия вот.