Сблъсък на виждания и идеологии от целия политически спектър ще предложи вотът на 14 ноември. България избира едновременно президент и, за трети път тази година - парламент. Всичко това се случва на фона на усложнена COVID- и социално-икономическа обстановка в навечерието на зимата.
Всяка политическа сила излиза предизборна програма и позицията си по приоритетите на България - политически, икономически, социални, екологични, геополитически... Често тези мащабни документи и политически визии не достигат до избирателите, а публичните изказвания и техните интерпретации не винаги успяват да обрисуват пълната картина, за да направим информиран избор в деня на вота.
Затова уеб редакцията на btvnovinite.bg дава думата на основните* участници в битката за новия парламент. Изпратихме на пресцентровете на партии и коалиции стандартизирани въпроси по основните теми, с които експертите им да се запознаят и да дадат визията си за следващите 4 години. Отговорите им публикуваме по реда на тяхното получаване.
По-долу ще прочетете какви са позициите на „Демократична България“:
- Какви са Вашите мерки за хората, живеещи под линията на бедността?
Един от ефектите от повишаването на ефективността на публичните финанси, което е цел в предизборната програма на „Демократична България“ ще доведе като резултат и до намаляване на бедността. Въвеждаме и необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи.
Социалните трансфери помагат краткосрочно, но имат много ограничено въздействие върху трайното намаляване на бедността и неравенството и не решават дългосрочно този проблем. Ако успеем да развием високо ниво на интеграция и да разширим шансовете на хората чрез професионална, социална и културна интеграция, тогава те не само ще живеят по-добре, но и по-рядко ще прибягват до социалното подпомагане.
- Изкривяват ли парите от ЕС бизнес климата у нас? Какъв План за възстановяване е нужен на България?
Смятаме, че трябва да има промяна на философията на европейското финансиране – от грантове и субсидии към финансови инструменти и кредитни механизми. Досегашният режим поощрява неефективното харчене на европейски ресурси, което пречи на развитието на България като конкурентоспособна икономика.
Над 65% от евросредствата през новия програмен период ще бъдат отделени за приоритетите „Умна Европа” и „Зелена Европа” – за икономически растеж, основан на новите и цифровите технологии, високо образование на работещите и бизнес, опазващ околната среда. Предлагаме освобождаване от данъци и осигуровки за 1 година на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на “Плана за възстановяване и устойчивост”.
- Как българската енергетика ще се приспособи към Зелената сделка? Каква трябва да е съдбата на въглищните електроцентрали?
Ние залагаме на:
- поетапно „озеленяване” на крайната консумация на електроенергия от страна на държавни и общински ведомства и предприятия (ползваната електроенергия задължително да бъде с гаранции за произход за ВЕИ енергия) на три стъпки – 35%, 70% и 100% в три поредни години.
- Отказ от развитието на АЕЦ с остаряла технология и разработване на стратегия за декарбонизация на икономиката, базирана на ВЕИ и водород.
- Цялостно модернизиране на комплекса „Марица изток” от въглища към производство на зелена енергия, зелен водород, електроцентрали на зелен водород и системи съхранение на енергия.
- Насърчаване на енергийните кооперативи и енергийните общности, в които потребителите на чиста енергия са и производители (prosumers).
- Гаранции от ББР за целеви кредити за изграждане на ВЕИ инсталации за собствено ползване на фирмите и домакинствата при спазване на определени параметри.
- Подкрепа на домакинствата с пари от Плана за възстановяване и устойчивост за подмяна на конвенционалните автомобили с електрически – еднократна финансова помощ от 5000 лева на домакинство за един електрически лек автомобил.
- Подкрепа на домакинствата с пари от Плана за възстановяване и устойчивост за подмяна на стари, неефективни и замърсяващи устройства за отопление с електрически термопомпи в размер на до 3000 лева на домакинство.
- Какви са Вашите мерки срещу корупцията в България?
ДАНС и антикорупционната комисия като институции, чиито шефове се избират директно от парламента, имат нужда от ново ръководство, което не е политически зависимо и има гаранции за независима и професионална дейност. Има нужда и от допълнителна защита на сигналоподателите, разкриващи корупция. В този смисъл най-успешен се оказват британския и американски антикорупционен модел, при който се преследват корупциони практики на български физически и юридически лица по цял свят, а сигналоподателите (whistleblowers) получават процент от наложените глоби.
Предвиждаме още поправки в Закона за обществените поръчки да се предаване на живо в сайтовете на институциите работата на комисиите по всяка обществена поръчка над определена сума. Ще създадем аналитичен център към МС, който да следи отворените източници относно корупционните рискове – медийни публикации и публични регистри, в България и чужбина, и да прави мониторинг на работата на българските институции по тях.
Ще има стимули за административните ръководители при справяне с корупционен натиск и конфликт на интереси и санкции при допускане или толериране на корупционна среда.
- Как ще се справите с битовата престъпност?
Ще преформулираме съществуващите цели и задачи в районните управления на МВР въз основа на изработване на криминогенни карти и фокусиране върху уязвими групи и район. Ще има изисквания за ежедневна превенция и спазване на принципа за нулева толерантност по отношение на битовата престъпност. Ще развием отдели за анализ на криминогенната обстановка и планиране на полицейската дейност по превенцията и ефективността на програмите. Ще променим организацията на патрулиране, пътен контрол, проверките, налагането на глоби, издирване и разследване.
- Опазва ли България своята природа?
Процентът на населението, живеещо при нива на замърсяване с ФПЧ10 над допустимите норми, е все още много висок – 65% от градското население в България през 2018 г. Нитратноуязвимите зони в страната заемат 29% от територията на страната или 59% от площите със селскостопанско предназначение. България е сред петте страни в Европа, бедни на водни ресурси. Това поставя с особена острота проблема с недостига на питейна вода. У нас има много високи равнища на загуби на питейна вода – около 60%, и много ниска степен на подмяна на водопроводната мрежа в страната – 0,1% годишно, при препоръчани от Международната асоциация по водите 1,5%. Горите покриват над 1/3 от територията на страната. Те осигуряват чист въздух и чиста питейна вода за хората. Основната ни цел е спиране на незаконните и неустойчиви сечи. Ангажираме се да въведем 100% опазване и консервация на наличните вековни гори в България и 20% увеличение на горите до 2050. В Предизборната програма на „Демократична България“ има разписани подробни законодателни и управленски мерки за опазване на природата.
- Как ще задържите младите хора у нас?
Нашата цел е до 5-7 години да превърнем България в най-доброто място за живеене на Балканите. Убедени сме, че това не е просто мечта. България има потенциала да го постигне. Страни като Ирландия и Балтийските държави например са правили такива скокове. А следващата ни цел е България да се нареди сред 10-те най-добри места за живеене в Европейския съюз. Най-доброто място за живеене на Балканите означава не само висок брутен вътрешен продукт, а и високо качество на живот. Ще рече още – човешко благосъстояние, включващо не само добри доходи, но и благоприятна жизнена среда, а всичко това е трамплин за преследване на щастието.
Предлагаме повишена годишна данъчна отстъпка от по 2400 лв. отделно за второ и всяко следващо дете, родено след 1 януари 2021 г. и ненавършило 10 години. Освен това държавата трябва да изплаща части от ипотечния заем за закупуване на жилище в размер на 3000 лв. при раждането на второ дете и 5000 лв. при раждането на всяко следващо.
Ще има преференциален заем за обучение в български и чужди висши училища. Ще увеличим приема във висши училища в България на студенти, докторанти и специализанти от българските общности зад граница за обучение в приоритетни за страната професионални направления и специалности, за които у нас има недостиг на кадри.
- Трябва ли да се увеличи бюджетът за отбраната?
Според нас бюджетът за отбрана в следващите 10 г. трябва да е 2 – 2,2% от БВП. В рамките на година трябва да бъдат разработени и да започне изпълнението на поне 10 дългосрочни проекта със срок за изпълнение 4 – 10 години. Приоритетно трябва да стартира проектът за превъоръжаване на Сухопътни войски с фокус на технологичен преход към мрежови интелигентни способности. Трябва да се довърши проектът за доставка на F-16, включително до пълна ескадрила и да бъде разширен с цел обхващане на цяла C4I система за противовъздушна отбрана.
*Според проучванията на „Маркет линкс“, „Галъп Интернешънъл“, „Алфа Рисърч“ и „Екзакта Рисърч Груп“.
