Поддръжниците на турския президент Реджеп Тайип Ердоган печелят с малка преднина референдума за конституционни промени, които дават повече власт на държавния глава и премахват поста на министър-председателя.
При преброени 99,45% от бюлетините, „да“ са избрали 51,37% от гласоподавателите, а „не“ – 48,63%, съобщи Върховният избирателен съвет.
Разликата в абсолютни стойности се равнява на около 1,25 млн. гласа. Право на глас на референдума имаха близо 55 млн. души, а избирателната активност по все още неофициални данни е била над 85%.
Освен в самата Турция, измененията в конституцията са получили мощна подкрепа и отвън – близо 2/3 от турските избиратели в Германия и Австрия са гласували с „да“ за разширяването на президентските правомощия. Българските гласоподаватели на турския референдум са гласували с убедително „не“. Общо 71,84% от тях не подкрепят промените в конституцията на южната ни съседка, срещу 28,16% подкрепа.
Две от основните опозиционни партии обаче заявиха, че оспорват резултатите. Една от тях – Републиканската народна партия, поиска преброяване на почти 60% от бюлетините.
Искането е свързано и с решението на Избирателния съвет бюлетините, които нямат неговия официален печат, да бъдат приети за валидни и преброени. Това е безпрецедентно – до момента такива бюлетини се обявяваха за невалидни.
„Референдумът протече при нечестни и неравни условия. Всички са наясно с това. Ние уважаваме решението на хората, но това решение беше засенчено от Висшата избирателна комисия. Погрешно, незаконно решение направи този референдум спорен. Ще го преследваме до край“, каза лидерът на Народнорепубликанската партия Кемал Кълъчдароглу.
„Иска ми се резултатът от днешния референдум за конституционни промени да доведе до добро. Нашата изключителна нация отново отиде до урните и с мнозинство одобри конституционната промяна, която беше приета от турския парламент. Имаме да направим много в тази страна. Първата ни работа – ще обсъдим смъртното наказание с премиера и с лидера на националистическата партия. Ако всички го подкрепят, аз ще го одобря. Ако основната опозиция възрази, може да организираме още един референдум“, заяви Ердоган.
Турският вицепремиер Вейси Кайнак заяви, че гласовете „да“ на референдума не са толкова много, колкото се е очаквало, но въпреки това са повече от тези на противниковия лагер.
Според Мустафа Акъш, съветник на Ердоган, хората са одобрили новата система. „Аз се надявам, че тя ще бъде много добра за нашата страна“, допълни Акъш.
В интернет обаче се появиха и видеоклипове, на които се вижда как на много бюлетини се слага печат за „да“ от един и същи избирател.
Опозицията заяви, че нито един резултат от референдума не е окончателен, докато властите не се съобразят с исканията им за повторно преброяване на бюлетините.
Чуждестранните медии не бяха допускани да снимат в секциите.
Въпреки издадената на bTV от турските власти акредитация се оказа, че изискванията към журналистите са променени в последния момент и така стотици екипи бяха поставени пред свършен факт.
Ако Турция каже „да“
За да влязат в сила предлаганите промени в законодателството, положителен вот на референдума трябва да са дали 50+1 процента от гласоподавателите. Проучванията на общественото мнение неведнъж показваха, че лагерът „да“ вероятно наброява между 55 и 60 на сто от хората с избирателни права.
Предвижданите изменения в конституцията ще дадат изключителна власт в ръцете на държавния глава.
Поправките са осемнайсет на брой, но засягат още редица членове в конституцията и така реално стават повече от петдесет. Те бяха обсъдени в Меджлиса и приети с гласовете на депутатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието и Партията на националистическото движение с лидер Девлет Бахчели, който поддържа президента Ердоган.
Съгласно готвените конституционни промени броят на народните представители се увеличава от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 г.
Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден.
Президентът ще има петгодишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само два пъти за този пост.
Президентът ще остане лидер на партията, която го е излъчила.
Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5% от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на хора, имащи право на глас.
Новата система възлага изпълнителната власт на президента, а постът министър-председател престава да съществува. Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти.
Меджлисът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. За целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати.
Меджлисът няма да може да инициира вот на недоверие.
Президентът ще може да издава декрети относно правомощията му в изпълнителната власт. Законите ще се изработват в меджлиса.
Единственият законопроект, който президентът ще внася, е свързан с бюджета на страната.
Президентът ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение той ще има неограничени правомощия.
Президентът ще може да разпуска кабинета.
Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.
