Как живеят хората в Руен - една от най-бедните общини в страната, която се намира само на 30-ина километра от най-големия курорт по морето - Слънчев бряг. В община Руен има 39 села и във всяко от тях постоянната безработица е над 20 %. През есента и зимата става 3-4 пъти по-висока.

Избираме Просеник, не само заради местоположението му - селото граничи с най-богатата община Несебър и само няколко километра променят рязко стандарта на живот. За разлика от другите селища в Руенско, там няма никакво производство, а магарето още е предпочитан начин на транспорт.

„Жалкото е, че нямаме в селото цехове. Докато преди, аз си спомням, преди 20 години имаше шивашки цех, дърводелски цех, гъбарство. Сега в момента от цялото село едва ли 30 % са заети, на работа. Смятам, че още 1-2 месеца и 90 % ще нарасне безработицата", заяви Айтен Бехчет - кмет на с. Просеник.

В селото живеят 1500 души - българи, турци и роми. Но се интересуват от политика и знаят кой е Симеон Дянков. Министърът на финансите е втората по-важност фигура според просенци.

„Искам да го питам дали ще доживея, защото аз вече съм на 60 години, да живея като един средностатистически германец? Не нещо повече. Да си живея спокойно - да знам, че днес лягам без проблеми и на сутринта ставам без проблеми", Георги, който държи магазин в селото.

В семейството на Кадрие никой няма постоянна работа.

„Чакаме само детските и те като закъснеят, аз се чудя как да платя тока, водата", сподели тя.

Потребителската кошница на Кадрие е доста празна. Тя купува малко продукти.

„За захар, за сол, прах, сапун и то не ти остава нищо. Ако на месеца веднъж си купиш пилешко, това е",  обясни жената.

За питателна храна на 3-годишната си дъщеря Кадрие не мисли.

„Яйца, малко мляко, две тиквички имам, малко супичка от вчера. А във фризера от лятото каквото съм сложила - боб, тиквички, царевица". Сега гледам да не ги барам, за през зимата. Имам картофи, малко боб, ще гледам по-постно", допълни жената.

За да добави някой лев към пенсията си, дядо Стоян е излязъл в центъра да продава праз:

„Взимаме по стотина лева пенсия и от туй ако изкараш 20-30 лева и харчалък - за сол, за газ".

След два часа си тръгва - клиент така и не идва. Най-много клиенти има в магазина на Георги. Но малко от тях могат да си платят покупките.

„Това всичко е вересии, които една част от тях ще останат за история на семейството ми, след време правнуците да знаят колко дядо им има да взима", показа той. По думите му хората дължат средно по 100-200 лева.

Георги Георгиев е бивш учител и директор на селското училище. Сега е най-големият работодател в селото - през лятото осигурява прехрана на 60 души в селското стопанство. Но и най-големият кредитор.

„Повечето млади вече излязоха навън - кой във Франция работи, имаме в Англия, в Испания, в Австрия - всеки се спасява поединично", каза кметът Бехчет.

Изход от кризата в селото жителите му така и не се виждат.

„Какво да го питаме финансовия министър - той си взима парите, на нас не остава", смятат те.

Някои все пак са намерили алтернативен начин за печелене на пари. Който не се влияе от кризата и с наближаването на изборите става все по-доходен. Един глас в Обзор струва 130 лева, във Вресово - 20 лева.

И ако тазгодишният бюджет да беше сравнен от финансовия министър с постна пица, на жителите на село Просеник им се струва, че новият бюджет може да се окаже само коричка хляб.