Малка университетска лаборатория в Бургас произвежда продукт без аналог в света. Водещи индустриални химични концерни в САЩ, Канада, Австралия и Япония ползват създадените от българския учен професор Ованес Мекенян високотехнологични софтуерни продукти и математически модели. Освен че са спасили живота на милиони опитни животни, те показват, че и у нас от наука може да се печели.

Млади учени пред компютри вместо стаи пълни с епруветки и опитни зайчета - това е лабораторията по математична химия в бургаския университет "Асен Златаров". Знаменцата по картите на Европа и на Съединените щати в кабинета на ръководителя й - професор Ованес Мекенян показват компаниите, на които продуктът, създаден тук, спестява милиони.

"Трябва да има скринингови системи, които да могат да филтруват и да кажат "Стоп! Това е опасно!" и тези системи, които ние ги имаме, те се използват както от частните компании, така и от държавните агенции. Т.е. частни компании не могат да изхитруват и да пуснат нещо на пазара, защото знаят, че със същия софтуер държавната агенция ще дойде да ги хване и тогава ще изисква тестове. И тогава може една голяма компания да фалира просто, защото е пуснала на пазара нещо, което не е в ред", обясни проф. д.х.н. Ованес Мекенян.

Тест за канцерогенност върху плъхове струва пет милиона долара и отнема две години. На екипа на професор Мекенян са необходими няколко часа, за да докаже, че химичното съединение няма токсични ефекти и може да бъде пуснато в производство.

Само в ЕС при тестове за определяне на токсичността и канцерогенността годишно се жертват близо 10 милиона опитни животни. Разходите за преодоляване само на един от токсичните ефекти - кожната алергия, се оценяват на 29 милиарда евро на година. Затова наричат професор Мекенян човекът, спасил най-много опитни животни в света и човекът, който спасява света от отровите.

Въпреки че потребителите на продукта му за сега са извън страната, професорът предпочита да ръководи лабораторията си в Бургас. Успял е да мотивира 40 млади учени да останат да работят у нас.

"Успявам да задържам доста кадърни млади хора, които предпочитат да седят тук и като млади учени, и като добре платени млади учени, вместо да ходят в Германия, примерно... В този смисъл, аз спокойно мога да кажа, че лабораторията може да служи за модел на правенето на професионална наука във ВУЗ-овете, а и изобщо в страната", каза професорът

Рецептата му за печеливша наука - съчетание между академичната и приложната дейност, която може да върне имиджа на българския учен.

"Хора, като мен, които са доказали, че разбират от занаята - правене на наука, които са доказали, че могат да печелят, а те не са малко в страната, около тях да се клъстерират млади хора, да се работи по проектен принцип, да се създават средства и това е - чрез клъстери да се развива цялата наука, а не всички наведнъж. Всички наведнъж не може да стане и няма държава, която да може финансово да издържи на такъв натиск", смята Менекян. "Не може да се очаква на това, което се получава само от държавата. 500 лева са малко, разбира се. Но могат да станат няколко пъти повече, ако човек влезе в системата да бъде конкурентен на пазара на науката".

Вместо необосновани бонуси за екипа, с част от парите, които печели, лабораторията подпомага държавния университет.

Последната им придобивка - зала за комуникации, която ще им спести безкрайните командировки до Япония, Австралия, Канада и САЩ.

"Самата дъска се превръща в монитор на компютър, така че всички присъстващи тук могат да видят това, което други ни прожектират на тази дъска и обратно - ако ние прожектираме, другите могат да видят това нещо. И така се превключва - примерно от монитор на образ и обратно".