След налагането на полицейски час, който се вдига само от време на време и то за по няколко часа, сватбите придобиха ново значение и доста по-различен вид. Окупацията се отразява на живота на абсолютно всеки. Сухеир Харб става рано и прави всичко възможно, за да избеге полицейския час, наложен във Витлеем. Тя отива на фризьор преди сватбата си в 6.30 ч. сутринта. Жената трябва да бърза, защото разполага само с три часа и половина - за това време трябва да се омъжи, да посрещне гостите на тържството и да се прибере вкъщи. Церемонията е в храма "Рождество", където според легендата е роден Исус. Денят обаче не се разминава без инцидент за бъдещия й съпруг - военен патрул го засича да кара колата си по празните улици преди изгрев слънце, докато отива да вземе костюма си.
Войниците не го арестуват, но му взимат ключовете от автомобила. Въпреки перипетиите младоженецът успява да стигне навреме. Гостите на сватбата обаче са далеч по-малко от очакваното. Много от поканените не могат да стигнат до Витлеем, заради израелските блокади на Западния бряг.
Тържеството трябва да е кратко, защото полицейския час се спуска отново в 2 часа следобяд. Едва ли младоженците са си представяли сватбата си по този начин. Въпреки това са щастливи.
"Отлагахме сватбата три пъти досега. Не знаехме дори дали днес ще се оженим. Всичко зависеше от полицейския час", казва Заид Гатас.
Напоследък е честа практика местните телевизионни канали да излъчват съобщения за отменени сватби в последната минута заради блокадите.
