Според последните данни на Института за изследване на населението и човека към БАН у нас има около 200 села - призраци, без нито един жител. Около 500 пък са тези, в които живеят по 20-30 човека. Реално селските жители са намалели със 60 на сто спрямо средата на 20 век. Липсата на работа, училища, магазини, лекарски кабинети, нормални пътища в малките населени места са най-честите причини за миграция от селото към града. Най-често се местят младите хора.
Най-силно засегнати от обезлюдяване са Северна България и пограничните райони. А в северозападната част на страната селското население намалява най-бързо в сравнение с почти цяла Европа.
У нас в момента има райони със 70 процентно обезлюдяване на селата. Според изследването всяка година без жители остават 10-15 села. Процесът на миграция от селата в градовете започва в средата на миналия век, но се засилва особено в последните 10 години със закриването на училища, болници, автобусни линии...
Въпросът с обезлюдяването на обширни територии от България, запустиняване на селищната мрежа, на пътища, на социално-битова инфраструктура стои изключително сериозно за една страна, която е членка на ЕС и която има претенции да има регионално развитие, да получава европейски средства за това регионално развитие, за развитие на своите селски район, смята гл. ас. Николай Цеков - департамент по демография, ИИНЧ – БАН.
Учените от института за изследване на населението и човека смятат, че ако нещата не се променят и се запазят темповете на миграция към градовете и унищожаване на малките населени места от последното десетилетие, след 50 години у нас население в селата няма да има.
