Мая Костадинова е криминален репортер на PRO.BG и водеща на предаването "Код: Криминално" - съвместен проект на bTV и PRO.BG. Мая отговори на ваши въпроси в специално интервю за btv.bg.

Да започнем с по-личните въпроси - къде си родена, къде си отрасла, с какво си се занимавала?
В София съм родена, но съм отраснала в едно прекрасно градче, наречено Велинград. Там завърших средното си образование. Тук съм завършила Социално дело - Социална педагогика в Софийския университет.

Как се насочи към журналистиката?
Никога не съм мислила, че ще се занимавам с нещо друго освен с журналистика. Така ми тръгна може би - бях на 15, когато във Велинград тръгна едно предаване по местното радио – правех музикално предаване.

А ресорът - криминалният?
Така се случи. Времето, в което започнах да се занимавам с телевизия, имаше много убийства – такива бяха годините тогава. Общо взето малко бяха журналистите, на които не им се налагаше да отразят поредното убийство. Да речем, че такова беше времето.

Ресорът ти е тежък. Какъв е начинът за справяне - твоят личен, натоварваш ли се много?
Това определено е проблем и мисля, че всеки колега може да ти го каже. Дори и ти – предполагам, че често ти се случва да разговаряш с хора, чиято съдба по някакъв начин наистина те докосва, и то много дълбоко, и се налага да живееш с нея, и то дълъг период от време. Случаите, които ние показваме в "Код: Криминално" и в Новините по PRO.BG, наистина са много лични - даваме една по-различна гледна точка към живота на хората и да, това ни кара да живеем със съдбите им.

Оптимист ли си, че тежката ситуация с престъпността у нас ще се промени? Хората постоянно повтарят, че искат добри новини. Ще има ли време почти без информации за убийства, грабежи, катастрофи?
Това не знам доколко ще се случи, тъй като не само в България е така - престъпността не е проблем само на България, катастрофите също. Вярно е, културата е едно от основните неща, които трябва да имаме, за да шофираме по-внимателно. Надявам се, че ще променят нещата.

Кои са разследванията, които са ти стрували най-много усилия?
Усилията няма да ги деля - този случай беше по-лесен, този - малко по-труден. Мога да споделя нещо - не знам доколко е интересно. Става въпрос за деня, в който бяха арестувани братята Дамбовци и Алексей Петров. На следващи ден се наложи да отидем до дома на Дамбовците, който е близо до София. Така се случи обаче, че докато седяхме пред дома, още нямаше колеги, бяхме само ние с оператора, излезе един човек, който не беше изобщо добронамерен, тръгна след нас, взе микрофона хвърли го на земята, тръгна да ни рита. В момента, в който тръгна обаче – слава богу, имаше полиция, явно къщата беше под наблюдение, и някак се отървахме. Та, ако може да се каже, че има сложен случай, да речем, че това е един от сложните.

Какво е да разговаряш с престъпник или с човек, за когото знаеш, че е обвинен за нещо наистина сериозно?
Много по-различно е. Общо взето, преди съдът да се е произнесъл, малко са престъпниците у нас, явно.

Стига ли се до нещо човешко?
Стига се до нещо човешко. Аз съм привърженик на максимата, че никой човек не се ражда престъпник, но обстоятелствата понякога, за някои хора, ги превръщат в престъпници.

Има една молба към теб - да посъветваш младите, които искат да се занимават с криминална журналистика. Дават ли се съвети всъщност или опитът учи най-вече?
Опитът и може би това, че човек трябва да бъде много последователен и ужасно упорит. Да не се отказва при първата, втората, третата или десетата трудност, защото такива има и те са всеки ден. Ако искаш да постигнеш нещо, трябва наистина да си много упорит и да забравиш чувствата си за момент поне. Да следваш една пътека.

Това ли е твоята рецепта?
Да. Много здрави нерви и последователност, за да се стигне до някакви резултати, тоест за да постигнеш това, което си искал.

Каза здрави нерви - сънуваш ли кошмари след предаване?
Кошмари - не, но сънувам случаи често. Случаи, които по някакъв начин наистина са стигнали до мен.

И какъв е начинът да разтоварваш? Как се освобождаваш от всичките тези емоции?
Трудно. До следващия случай - колкото и ужасно да звучи.

Остава ли ти свободно време?
Не, искам, но уви. Събота и неделя понякога успявам да намеря време за себе си.

И какво обичаш да правиш?
Обичам да стоя вкъщи, да гледам телевизия - предимно някой хубав филм. И да съм с любимите ми хора. Нищо друго.

Цялото интервю чуй в прикачения видеоматериал