Всенародното допитване в Македония за запазване на предишната териториална организация не успя. Причината е, ниската избирателна активност, след призива за бойкот на управляващата коалиция.
От общо един милион и 700 хиляди избиратели, правото си на вот упражниха около 430 хиляди души. Те представляват малко повече от една четвърт от имащите право на глас. Гражданите трябваше да се произнесат по влизането в сила на новия закон за административно деление. Законът е част от Охридското мирно споразумение, което сложи край на седеммесечните стълкновения през 2001-ва година.
За запазване на старото териториално деление на страната, се обявиха около 410 хиляди избиратели. Това са хората, които чрез вота си показаха, че се чувстват засегнати от новия закон. Те се опасяват, че той ще доведе до етнически превес на албанците, в някои общини. В подкрепа на новото административно деление гласуваха около 20 хиляди души.
За да бъдат валидни резултатите от референдума, в него трябваше да вземат участие поне половината, плюс един, от гласоподавателите - около 850 хиляди души. Мнозинството гласоподаватели бойкотира допитването, въпреки че хората от някои райони се обявиха против новия закон. Така опитът за отхвърлянето му пропадна.
Македонският град Струга, ще се отдели и ще обяви самостоятелност, след провала на референдума. Това заяви за "Тази сутрин", кметът на града - г-н Ромео Деребан. По-късно през деня, той не беше открит за повече подробности.
Бившият македонски вицепремиер Доста Димовска заяви пред Би Ти Ви, че не очаква опасност от дестабилизация на Македония, след неуспеха на референдума за децентрализация.
Според нея допитването означава единствено "един провал за опозицията в Македония", която е инициирала и отстоявала нуждата от допитване до народа.
Според един от видните български експерти по етнически въпроси на Балканите - Антонина Желязкова, Македония върви към процес на внимателна федерализация, която е наложена без насилие и със спокоен тон.
Прогнозата на Антонина Желязкова е, че пропадналият референдум за новото териториално деление в Македония, ще бъде от полза на македонците, макар и в далечна перспектива.
Въпрос|: Все пак федерализацията често отслабва държавността, а Република Македония е млада държава. Не мислите ли че това крие опасности за нова политическа и дори военна криза.
"Аз съм сигурна, че в Македония предстоят доста неприятни месеци и дори години. В момента тя е в ръцете на ЕС и единственият изход за тази държава е да бъде интегрирара в ЕС", каза Антонина Желязкова.
"Но какво ще се случи със Струга? Този град няма да бъде един вид град-държава, нали?"
"Мисля, че рано или късно дори и да се създаде сега някакво напрежение, след време, то трябва да стихне, защото изход няма. Те трябва да се примирят. В крайна сметка македонците като нация са в един демографски спад - по същия начин както всички останали европейски нации, включително и ние българите. Докато албанците си остават най-младата нация в Европа. Аз на шега ги наричам в нашите изследвания тийнейджърите на Балканите. Така или иначе може би ще дойде време все още и още градове в Македония, където македонците ще се оказват малцинство и тогава тази децентрализация и това право на самоопределение, на ползване на език, на всички права на едно малцинство ще се окажат в полза на македонците."
