Около 3 000 пациенти годишно преминават през болницата в Берковица. Освен местното население, тя обслужва и жителите на община Вършец. На практика здравното заведение покрива нуждите на 30 000 души и според стопаните си работи добре.
"Никога не сме правили свръххоспитализации, никога не сме източвали касата. За миналата година имаме 770 операции в хирургията и 313 раждания в Родилно отделение, което е съвсем добре. Общо оперативната активност е 53-56%”, обобщава д-р Иван Флоресков, управител на МБАЛ-Берковица.
Двете отделения осигуряват над половината от приходите на болницата.
"Още повече, че районът тук при нас е планински. Петрохан е само на пет километра от Берковица, имаме доста катастрофи и първият пристан е Хирургичното отделение на нашата болница”, обяснява завеждащият отделението д-р Емил Дойков.
За да оцелее хирургията обаче, в нея трябва да се извършват не по-малко от 1 000 операции на година, коментират лекарите.
"За мен това е абсолютно неприемливо - целесъобразно направено изискване с цел затварям те”, коментира управителят на МБАЛ-Берковица д-р Иван Флоресков.
След хирургията, ще не ще, повлича крак и Отделението по реанимация.
"Логиката е да останат големите, а не ефективните. Ако аз отида и работя в София, ставам специалист, но понеже работя в Берковица, вече не съм специалист”, смята завеждащият Реанимация д-р Румен Цонков.
Според наскоро приетите промени в ЗЛЗ, МБАЛ може да съществува и с две отделения, но тук дори пациентите не си правят илюзии, че това е възможно:
"Направо ще си мрем тука и това е. Ако се закрие болницата, друг начин няма за нашия район. Като тромбите бяха вече, кракът ми посиня, кога ще има време да ме лекуват на друго място”, пита пациентът Тодор Михайлов.
През последните години общината като принципал е вложила 2 млн. лева за ремонт и медицинска апаратура. Скенер за над 250 000 лева все още се изплаща с кредит. Това обаче е по-малкото зло, по-голямото е неяснотата от предстоящата реформа.
