В повечето европейски страни пациентите на хемодиализа чакат средно около три години за намирането на подходящ орган от трупен донор и трансплантирането му. У нас бъбречноболните са обречени на десет и повече години години очакване. Преди 10 месеца лекарите от Александровска болница присаждат нов бъбрек на Цецка Иванова.
"След като нямах късмета да бъда трансплантирана от трупен донор, решихме майка ми да ми даде своя бъбрек. Благодарна съм на нея и на Господ. Чувствам се вече пълноценна, здрав човек почти", казва жената.
Специалистите у нас могат годишно да извършват между 200 и 250 присаждания на бъбреци, но проблемът е, че донорите недостигат. От началато на година само 10 са бъбречните трансплантации от 7 починали донори. В България най-често роднини на пациентите се решават да дарят един от органите си. Според Цецка благородният жест на живия донор всъщност осакатява един здрав човек.
Попитана какво я е крепяло през тези 6 години, Цецка отговори: "Че имам близък, който може да ми помогне, защото се виждаше, че трупната трансплантация не върви."
Преживяла ужаса на надеждата, че ще получи бъбрек от трупен донор, сега Цецка е щастлива, че трасплантацията е преминала успешно.
"Искам да си намеря хубава работа, да имам семейство, защото 6 години от младежките ми години, които бяха най-хубавите, забавят доста неща, когато си на хемодиализа", каза още жената.
