За да се произведе един тон дървени въглища са необходими 12 кубични метра суровина или приблизително един камион дървесина. Всеки месец в България се правят стотици тонове въглища, а над 1 000 тона напускат страната в посока Гърция и Турция. Цената от 700 до 1 200 лева за тон превръщат дървените въглища в черно злато, а бизнесът с тях в търговия за милиони.
„Не искам да покажа лицето си защото се притеснявам за живота си и здравето си. В този бизнес всеки, който се занимава е платежоспособен. И всеки може да плати 15 – 20 000 лева за едно убийство - това са джобни пари. Тези хора са част от дървената мафия”, разказа производителят на дървени въглища.
Мъжът, когото ще наричаме Петър, е в бизнеса с дървесина от 20 години. Твърди, че от две години се опитва да спазва закона. Но знае, че в страната нелегално работят стотици фирми, някои от които произвеждат до 400 тона дървени въглища месечно.
"Това е огромно количество. Значи, за да се произведат 400 тона въглища са необходими около 5 000 кубика дървесина. За годината вече стават десеторно повече - 50 - 60 хиляди кубика”, обяснява той.
Простите сметки показват, че 400 тона докарват около 200 000 лева чиста печалба. За голямата продукция обаче е нужно голямо количество дървен материал.
"Горските винаги ще лапнат по някой лев, за да пишат по-малко кубици. Това е ежедневие при тях. Постоянно се краде. Значи горският ако натовари един камион 10-12 кубика, се пишат документите по 5-6 кубика. Това като се прави ежедневно по 7-8 пъти, другата кубатура изчезва някъде. Не се вписва”.
При производството на дървени въглища по т.нар. открит способ в природата се отделят около 330 отровни вещества. Най-опасни са оцетната киселина, катраните и дървесният спирт. Дори минимални количества от т.нар. метилови алкохол могат да убият човек. Това е причината в България тази технология да бъде забранена със закон през 2007 година. Как обаче това променя родното производството?
"Около 98% в България дървените въглища се произвеждат по незаконен начин”, твърди Петър.
Голяма част от производителите дори се рекламират в интернет. Такъв е случаят и с т.нар. "жижни” край град Белово, община Пазарджик. Там екипът ни заварва три ромски семейства да произвеждат дървени въглища според вековната традиция, която е незаконна от три години. Условията за живот също връщат назад във времето. В Белово е и собственикът на площадката, който кани на неофициален разговор.
"Ние сме 160 човека производители - никой няма по друг метод. Това е един отрасъл, който държи около, какво да ти кажа, 15-16 000 човека”, обяснява той.
Човекът произвежда няколко десетки тона въглища месечно. Освен, че зарежда няколко големи вериги бензиностанции и супермаркети в страната, той изнася и продукция за Турция и Гърция. На неговите "жижни”, екипът ни видя да работи и момче на възраст между 7 и 10 години.
Петър е произвеждал дървени въглища по забранения от закона начин 18 години. Твърди, че работата и животът край площадките за производство може да е смъртоносен дори за възрастните. Едно от местата, на които има незаконни площадки на територията на държавния горски фонд е община Бургас.
"Това е и място, на което много често служители на горите от по-низшите нива пласират и незаконна дървесина. Зареждат се „жижните”, затрупват се със слама - иди гони Михаля”, коментира директорът на Регионална дирекция на горите – Бургас инж. Румен Желев.
Със служители на горската стража екипът ни направи проверка на две площадки за дървени въглища в Странджа близо до Приморско. Научихме една от тайните на бракониерите - незаконно изсечената дървесина се транспортира с камиони, на които е издаден превозен билет. Той е валиден до 12 часа след издаването.
"Презумпцията е, че с един превозен билет за тия 12 часа може да се направят 3-4 курса. Тоест, дървесината е добита незаконно, платено е на дърводобивниците в брой на ръка, товарена е на камиона, закарана е на "жижните”, там също се плаща в брой и нещата приключват много бързо”, добавя инж. Румен Желев.
След 2007 година в България е разрешено производството на дървени въглища единствено по т.нар. ретортен способ. Технологията предпазва както природата, и работниците, така и крайните потребители. За разлика от останалите, произведените според закона въглища не крият канцерогенна опасност.
