Първа част прочети тук.

(...) Вторият ден е най-продължителният и труден като терен преход, с денивелация повече от 1200 м и гарантирани 7-8 часа активност. Пейзажът обаче си заслужава. Бездънни борови гори и лунен каменист простор на платото по билото на Кучуматанес. Районът изглежда карстов с многобройни скрити пещери и стотици вероятни неизследвани подземни светове. Преминаваме през няколко селца със звучни имена като Шешишкам, Чуатух, Чортис. От симпатичните общителни деца разбираме, че там горе най-много страдат от липсата на вода. Само няколко кладенеца събират каквото Господ изпрати като дъжд, но през сухия сезон резервите често се изчерпват. През нощта се подслоняваме в училището на Кантон Примеро, където едва успяваме да подремнем под гръмогласните песнопения на някакво религиозно честване, в което всички жители на селото участват в продължение на цялата нощ.

Следващото ни предизвикателство е свързано с прекосяването на още поредица от селца, за да преминем в третата етническа област на маите mam. Но преди това

имаме уникалния шанс да се изкъпем в тюркоазените студени води на река Ел Перикон

Тя образува приказни синтрови езерца - почти като тези на Крушуна. Пътят ни сблъсква и с още нови откривателства. Преминаваме покрай гватемалско гробище. То обаче не прилича на мълчаливо царство на отвъдното. Много правоъгълни постройки, изрисувани в ярки цветове и украсени с многобройни пъстри гирлянди. Това е гробището. Навява весело настроение и спокойствието на детска стая. С какви ли чувства идват на това място местните? Всъщност бях чула, че за маите настоящият живот е само една подготовка и преход към истинския, съвършения живот.

За тях смъртта е радостен миг, който ги отвежда просто една крачка напред. Защо тогава да тъгуват?!

Вечерта ни очакват в дома на Дон Херонимо. Той също има какво да ни разкаже за Гражданската война, но още по-интересно е да чуем за нелегалните потоци от емигранти, които днес отвеждат стотици млади гватемалци в САЩ да търсят прехрана. Един от синовете на Херонимо, а децата му са общо има 12, е там от няколко години. Истинско изпитание за родителите е да вземат огромна за тях сума пари на заем, за да предоставят живота на детето си в ръцете на някой “койот” (агент осъществяващ нелегален превоз на хора през мексиканско – американската граница). Остава надеждата да стигнат живи и здрави и някак да се справят с предизвикателството на американската действителност. Известни са им редица случаи, когато опитите са неуспешни, емигрантите са заловени от властите и задържани, докато родителите не се снабдят с поредния заем, за да ги откупят. Рискът, обаче, според Херонимо си заслужава. Друг шанс да заживеят поносимо в Гватемала те самите не намират.

Последният активен ден от нашето пътешествие е по-лек за мен. Имаме си местен водач – един от синовете на Херонимо, Исаис или Рикардо. Това са две млади момчета, които са учили в Шела и училището, за което работим като доброволци. Съответно в школата на Кетцалтрекъсрс за доброволци водачи от цял свят те са добили някакви, макар и скромни, умения за водене на група в планината. Опитът им е достатъчен, за да ни заведат на най-високата точка на Кучуматанес – Ла Торре (3738м) и да ни разкажат интересните местни легенди и всички забележителности наоколо.

Финишираме достойно в град Тодос Сантос (в превод Вси Светии), където заслужено отмаряме на по чаша бира

Традицията повелява да се пие бира. Този път не се отнася само за нас чуждоземците “грингос”, а за всички. Разбираме го още когато преди да влезнем в града срещаме приятно почерпени мъже, облечени в известната мъжка носия с раирани червени панталони и симпатично сомбреро на главата. Ризата пък е ръчно везана и според широчината на бродираната яка се съди за социалния статус на притежателя й. В самият град всички са облечени по един и същи начин. Характерна е гледката на налягали по земята мъртво пияни мъже, които просто си стоят така, докато не ги прибере някой или биват прихващани от властите в известния “затвор”. Всъщност, това са заградени с решетки помещения на самата улица, където можеш лесно да видиш как приятели подават на затворника през решетките поредната бутилка Гальо (най-разпространената бира в Гватемала). Такъв е животът там. Пиянство и легенди в едно, традиция и бедност, музика и фанатизъм тъкат съвременната история на наследниците на древната култура мая.

Опиянени от срещите с различни светове и ние се отправяме към своята действителност

На шестия ден от пътешествието ни предстои дълъг път към изходната точка - град Шела или обратно у дома, както ние водачите Кетцалтрекърс обичаме да казваме. Знаем, че истинските ни домове са далеч в лъскавата цивилизация, знаем колко за кратко сме тук, но също така усещаме как Гватемала е гальовна родителка майка и широко ни прегръща в своя дом.