Валентин Костов е шеф на международния отдел на bTV Новините. По повод рождения ден на новинарите ни, който е на 18 ноември, журналистът даде специално интервю за btv.bg, в което отговори на ваши въпроси.

Завършил си френска филология – как избра журналистиката, а не стана преподавател например?
От ученик имах интерес към събитията, които стават по света. А защо не учих журналистика – ще отговоря съвсем откровено. На времето трудно се влизаше в тази специалност. Направо ми казаха – трябва да има и връзки, изискваха се и публикации, което беше едно много добро изискване. Така че затова не учих журналистика, но не съжалявам, че учих френска литература. Междувременно учих като паралелна специалност Журналистика и в края на краищата нещата си дойдоха на мястото.

Преди телевизията си бил в пресата – какъв беше пътят от едната към другата медия?
Медиите наистина се оказаха доста различни. Дълги месеци, след като приех поканата да работя в телевизията, се чудех дали да не си счупя главата за това, което съм направил. Говоря за първите няколко месеца, когато наистина беше много тежко – половината от екипа не бяхме и виждали телевизия. Тогава един монтажен лаптоп ми се виждаше върха на техниката, защото имаше не седем-осем копчета – колкото на магнетофон за музика, а двойно повече. Но телевизията дава една допълнителна възможност – към съдържанието да придаваш форма, която привлича зрителите.

Какво се промени в bTV Новините за тези 10 години?
Много се е променило и нищо не се е променило. Мисля, че нищо не се е променило в начина, по който работим – още от самото начало екипът беше подготвен и мотивиран, започнахме с голям хъс, всички си разбираха от работата и това нещо продължава и до днес. Промени се визията, може би. Някои остаряхме с 10 години, или пораснахме, или поумняхме...

Какви са инфарктните моменти в твоята работа?
Инфарктните моменти преди години, в самото начало бяха свързани с това, че механизмът все още скърцаше и трудно смогвахме да напишем един обект както трябва и да го монтираме и да влезем в емисията. Често имахме пропуски. Но това беше в началото. Иначе наистина няма много инфарктни моменти – може би много колеги ще ми се разсърдят, но ние не сме на терен, не сме репортери, които са се качили на танка и атакуваме иракските позиции, както бяха колегите от Си Ен Ен и Би Би Си. Нашата работа е по-скоро, ако мога да перифразирам една китайска поговорка, като на мъдрите маймуни, които наблюдават от високо как тигрите се бият в низината. За нашата работа се изисква да си чел много, да имаш много познания и да можеш от всичко, което се случва по света да го отсееш и да го представиш така на зрителите, за да разберат за какво иде реч.

А не си ли се изкушавал да слезеш при тигрите?
Разбира се, това е най-интересното в журналистическата работа – репортерстването е най-вълнуващо, но и без такива като нас не може. Разбира се, пътувал съм – друго си е да се смесиш, както казват хората, с големите политици, виждал съм отблизо големи държавници – с някои от тях съм правил интервюта. Бил съм в кризисни точки като бунтовете в Париж преди пет-шест години, но това е по-скоро изключение. Завиждам на репортерите, но не казвам, че моята работа е по-малко интересна – тя обогатява.

Написал си книга за една доста конфликтна точка – Ирак. "Войните на Саддам" се казва книгата. Можеш ли да отговориш на въпрос като "Защо летците от "Пустинна буря" се разболяха от лъчева болест"?
Това е много специфичен въпрос, но ще отговоря – не само летци, доста войници от американската армия имаха доста проблеми, за които все още няма категоричен отговор и обяснение от американските власти защо са се получили тези болестни симптоми. По-лошото и по-трагичното е, и аз това съм го виждал с очите си, че много хора – жени, деца, старци, бяха заболели от това мистериозно заболяване. То се дължеше на едни боеприпаси, които се произвеждат от необогатен уран, това са бронебойни снаряди – изстрелват се от самолет и от танкове. За американските летци и пехотинци, които са били на терен, нямам достатъчно данни колко са били заболели и какви са били симптомите, но съм влизал в иракска болница още по времето на режима на Саддам Хюсеин и там наистина съм с очите си съм виждал хора, болни – някои казват от лъчева болест, но това бяха ракови заболявания, предизвикани от тези боеприпаси. Войната винаги е била гадно нещо – от първобитно време до днешния цивилизован ХХІ век.

В този ред на мисли вярваш ли в световна конспирация от типа "всявай хаос и владей"?
Няма световни конспирации. Наистина напоследък зачестиха терористичните заплахи то две посоки – от една страна от ислямските фундаменталисти, които мразят западния свят, обидени са – донякъде имат основания, но нищо не оправдава техните терористични действия и убийството на толкова много хора, както станахме свидетели от 11 септември насам. От друга страна, имаме традиционния гръцки левичарски тероризъм – Гърция е една много особена страна със силно левичарско мислене, което през последните десетилетия винаги е изкристализирало в терористични нападения. Така че имаме съвпадение на тези събития, но няма световна конспирация.

Можем ли обаче да се чувстваме защитени в този свят, в който живеем?
Войните в цивилизования свят все повече спират, но продължават микровойните – един терористичен акт си е микровойна. Така че наистина не сме защитени, но ние не сме защитени и в нашето всекидневие.

Какво ще пожелаеш на себе си и на колегите за рождения ден на bTV Новините?
Това, което мога да пожелая  на колегите е да се чувстват щастливи от работата си. Ние прекарваме в работата по-голямата част от живота си, ние сме много повече тук заедно отколкото вкъщи при семействата си, което на мен, а и на колеги, ни липсва като контакт. Но ми се ще колегите да постигат този баланс от лично и семейно щастие и удовлетвореност от работата.

Виж и интервюто с Канна Рачева по повод рождения ден на Новините.