Мъжът има две присъди за футболно хулиганство, но не е спирал да ходи на мачовете на любимия отбор от повече от 20 години.
“Освен 50-тината мъже на средна възраст, до бройката от 3000 агитката се допълва от още 100-тина тийнейджъри с качулки, които по-скоро имитират истинските хулигани. Останалите са независими един от друг и от каквито и да било фракции. Те са хора предимно от провинцията”, разказа запалянкото.
Той има професия и семейство. За него безредиците по стадионите са хоби, начин на живот, забавление и игра на война за големи мъже. Споделя, че тази “битка” му дава емоции, самочувствие и дори идентичност.
За този фен и неговите 50-тина приятели от агитката на ЦСКА полицаите са по-големи врагове от футболния съперник. Срещу Левски се воюва при равни правила на терена. Полицаите и държавата обаче са символ на несправедливостта.
“Полицията в България не знае как да се държи с нормалните хора. Тя е агресивна така, както хората са агресивни към нея. И най-лошото е, че си позволява, особено в тъмните части на денонощието, неща, които полицията в нормалните държави не си позволява”, казва още фенът.
Той вярва, че стотици привърженици на червените, бити от униформените и изгонени от стадиона заради 50-тината хулигани, са изправени пред избор - да спрат да ходят на мачове или да станат по-агресивни. Този процес на радикализация на футболния фен у нас върви от 20 години. Той не притеснява клубовете у нас, защото, за разлика от отборите на запад, те не разчитат на пазарно съществуване и приходи от билети, споделя още запалянкото.