Осем декара от най-апетитната земя в София стана повод за истински скандал между собственици, инвеститори, общински и държавни власти. Документи с еднакви серийни номера, но различно съдържание, архиви, изчезнали по мистичен начин и откровено погазване на закона обвиват съдбата на Княжевската гора. Всички гледни точки по темата събра Иван Георгиев.

В началото на миналия век софиянци проектират града си по примера на развитите западни столици. Зеленото е на мода още тогава, а парковата система, която да свързва града с планината е задължителна. В нея попада и Княжевската гора - част от първото Софийско лесничейство. Като зелен коридор към Витоша тя трябва да бъде място за отдих и спорт. Миналото лято, повече от 100 години по-късно, там за пореден път се чува ревът на резачките.  

"Когато ние дойдохме имаше и трактор, който вадеше току-що извадените пънове и ги товареше в един камион. Ние видяхме, че има доста дървета, които са маркирани, които не приличат на умрели и сухи дървета”, разказва жителят на Княжево Андрей Гуляшки.

Вместо разрешените 11 изсъхнали дървета са отсечени повече от 30. А земята се оказва частна.

"На нас в нотариалните актове ни пише като граници на мястото - гора, борова гора. И някоя година има документи, които сочат, че гората е 2 000 декара. В момента едно сдружение в Княжево се бори за спасяването на по-малко от 700 декара”, допълва Гуляшки.  

Изсичането обаче не е съвременно явление. Това става ясно от писмото на софийския лесничей Тодор Марков до княжевския общински кмет през далечната 1905 година, в което той строго забранява сечта и определя границите на парка. Писмото е публикувано в Държавен вестник. Когато миналото лято жителите на Княжево търсят статията, за да докажат, че земята е държавна, се оказва, че точно брой 67 от 1905 година... просто е откъснат от държавния архив.
След молба на екипа на bTV служителите на Народната библиотека намериха второ копие.

Мистериите продължават. Според нотариалния акт на собствениците, те са купили спорните 18 декара от местното ТКЗС през 1964 година.

"Тук е имало навремето езеро в тази гора. И пак питаме 1964 година как ТКЗС-то продаде тези 18 декара гора, в която е имало и блато на частно лице, възмущава се Андрей Гуляшки.

Екипът на bTV разполага с правилника за реда в ТКЗС "Георги Кирков" в кв. Баня. В него ясно е записано, че на частни лица е давана земя за обработване не по-голяма от 2 декара. Мистериите, обаче не свършват до тук. Документът за собственост е с номер 1511. Оказва се, че в архивите от 1965 година наистина има документ с този номер, но с друго съдържание.

"Под този номер 1511 са посочени съвсем други имена като купувачи. Ето го - Величко Иванов и Васил Пчелинов. ТКЗС "Витоша”. А това е Владимир Андонов Янчев, който купува”, обяснява адвокатът Таня Мончева.

"Тази гора, пуста, е обект на много мераци. Всичко се облича в законен вид, в уж законен вид, но всъщност не е. Утре, ако аз намеря трима свидетели, едва ли не, ще стана собственик на НДК по обстоятелствена проверка - така някои смятат, че могат да получат всичко.    

"Девети протокол - такъв не може да бъде намерен в архива, а протокол втори наистина е на лице, но в него няма нито дума казана за продажба на такъв голям имот. Тези договори, които са сключени, са за продажба на стоки, а в никакъв случай, не и продажба на земя”, коментира доц. д-р Николай Ангелов – председател на сдружение "За Княжево".

Въпреки несъответствията, в момента земята е частна, с издадена виза за строеж. Има и проект, който отговаря на законовите изисквания за строеж в градски парк.  

"Вътре в тази сграда има точно разпределена функция за тихи игри”, обяснява арх. Благовеста Хаджииванова, главен експерт "Устройство на територията” в район "Витоша”.

"Например в една зала за бридж, до залата за бридж има обособени две стаи за почивка с баня и тоалетна към тях. Някак си не мога да си представя колко много ще се разгорещят играчите на бридж, че ще трябват две стаи за почивка с баня към тях”, възмущава се адвокатът Таня Мончева.

В случая със сградата за тихи игри, тихомълком е нарушен Законът за опазване на околната среда. Според него, преди всяко разрешително, трябва да бъде оценено въздействието върху околната среда.

"След прегледа на наличната документация в РИОС - София не е установена проведена процедура, задължителната процедура не е преминала при нас, така че не са спазени разпоредбите по реда на нашия закон”, обясни Виржиния Георгиева - главен експерт в отдел "Превантивна дейност" към РИОСВ – София.

Въпреки това виза за проектиране съществува.

"Район "Витоша” не е издавал разрешение за строеж към дадения момент и такова, според мен, не трябва да бъде издавано, преди да се изясни собствеността”, смята инж. Марин Проданов - главен инженер на район "Витоша".

Оказва се, че нито районната администрация, нито в Министерство на околната среда познават инвеститора. Екипът ни го открива в нотариалния акт.

"Нямам отношение - не искам да имам, не искам да имам просто. И не занимавайте майка ми с глупости, защото пък тя няма нищо общо! Просто нещо страшно - те са ненормални тези хора! Просто нямат какво да правят явно”, заяви предприемачът Владимир Младенов.

"Аз не смятам, че хора, които защитават природата са луди. Самият факт, че някои от моите клиенти бяха заплашвани по телефона, говори, че става въпрос за много пари”, коментира адвокатът Таня Мончева.  

"Никой с нищо не съм заплашвал. Аз не съм разговарял даже с тях. Аз не можах да се докопам да говоря даже с тях! Хората са си олигофрени, с извинение нали, за израза”, коментира още Младенов.  

"Ако сме живи, защото това също не е много сигурно, ще се борим до край - тази гора трябва да остане на София”, заяви председателят на Сдружения в обществена полза „За Княжево".

"Въпросът ни е до кога? Ще се случват такива неща - бавно, кротко, тихо под носа на всички ни, просто се извършват едни грабежи”, смята Андрей Гуляшки.