За да разкажат своите впечатления от пътешествията си в далечния изток, в студиото на "Тази сутрин" бяха поканени Дони в ролята на водещ, победителката от Survivor Нели, пътешественикът Ивайло Дачов и актьорът Сашо Дойнов, който подхвърляше иронични вметки под формата на шега.
По отношение условията на живот в Индия, Кашмир, Непал, Ладак, Тибет и др., Нели посъветва да се подготвим със запас от храна, задължително преминала топлинна обработка, бутилирана вода, мокри кърпички и разбира се авантюристичен дух.
Веселият разговор се редува с картини от Агра и Джайпур под звуците на индийска музика, където виждаме Дони, Ивайло Дачов и Мая Новоселска на излизане от Тадж Махал в компанията на камили и камилари.
За впечатленията си от Индия и Непал, за хигиената в тези страна Ивайло Дачов разказва: "Съществува един много интересен сблъсък за всеки, който отива. От една страна, има безкрайно много приключения за тялото, т.е. това е едно физическо и доста сериозно приключение, но от друга страна,
има голямо спокойствие на духа
Каквото и да ти се случва, дали ще ядеш някоя храна, която не е много чиста, или ще попаднеш в патова ситуация някъде дълбоко в планините, или няма да има храна, все пак имаш вътрешното спокойствие, че каквото и да ти се случи на Изток, всичко в края на краищата се нарежда в твоя полза. Винаги това чувство не ме е напускало. Бил съм на места в Европа, където съм се чувствал много по-застрашен, отколкото на Изток, където привидно ситуацията е много сложна."
Тук Ивайло с интерес разказва за множеството перипетии в Непал, през които е преминал заедно с Дони и за непрекъснатото, макар и странно спокойно чувство, че все пак са в безопасност.
С особен интерес Ивайло говори за връзката между България и Изтока:
"Колкото повече пътуваш на Изток и колкото повече и по-нашироко пътуваш на различни места, виждаш необясними връзки, както на битово ниво – фолклор, традиции, думи от бита, свързани с най-изконните дейности - земеделието, скотовъдството, военното дело и т.н., така и в географски план - названия на селища, на долини, на проходи, което показва, че българите и българщината е била доста широко разпространена на Изток и толкова дълбоко вкоренена в културата на хора, които сега изповядват съвсем други религии, смесили са се с множество други раси и цивилизации, но въпреки всичко българските корени остават там. Всъщност това именно ме провокира за първи път да тръгна натам заедно със Сашо Илиев, който има и няколко книги по тази тема."
На това място на разговора Ивайло показва копие на бронозовата розета, открита през 1961 г. в Плиска, която носи на гърдите си със символи, разкриващи връзката ни с най-древните цивилизации. "Аз твърдя, че българите са измежду тях, единствената разлика е, че българите за съжаление не са оставили достатъчно писмени паметници. Много е жалко, че съвременната история се определя от тези, които са писали и са оставили след себе си множество такива. Но българите принадлежат към една цивилизация, в която писането е имало само свещено действие".
За вътрешното усещане, че няма как да те сполетят неприятности, за спокойствието, което цари наоколо разказва и Нели: "Това е място, на което няма как да ти се случи нещо, което да ти развали удоволствието. Когато пътувахме и беше преляла една река, ние просто спряхме от едната страна, хората от другата – също, и просто си чакаш".
В заключение на разговора Ивайло Дачов прави сравнение или по-скоро разграничение между онези житейски усещания на разглезения западен човек и суровите условия на живот, пред които са изправени с мъдрото си и тихо спокойствие хората на Изтока.
