"Изхождайки от правилната хипотеза и убеждение, в България избирателите са консервативно настроени, а това е така не само в България, но и в много други южноевропейски страни като Италия, Испания, Гърция. Но консерватизмът на СДС, по-късно и на ДСБ и най-вече на Иван Костов беше прекалено елитарен, много сериозен и арогантен", заяви в студиото на "Тази сутрин" Александър Андреев, завеждащ шеф на българската редакция на радио "Дойче Веле". По отношение въпроса за провала на десните партии той коментира:
Консерватизмът, който предлага сега Бойко Борисов
като дясна партия в кавички, е смесица между консерватизъм и чалга и това се харесва на хората. Мисля, че българите, особено след тези 20 години на всякакви сътресения, вече започва да им писва от разгащеност, от слободия, от неуреденост и искат патернализъм, патриархалност, да е ясно кой командва, кой е началник. Това са именно тези консервативни ценности. Но защо предишният десен проект се срути е точно поради това, че беше твърде елитарен. Докато беше на власт Костов, той започна да крои партията, да я формира по свой образ и подобие.
Ако се върнем пак малко назад, по произход СДС беше една отворена, центристка партия дори с леви уклони организация, която постепенно се затвори в себе си и това отблъсна повечето хора. СДС стана нещо мрачно, свръхсериозно, мнително, подозрително, а хората не харесват такива неща.
Защо СДС се оказа в дясната част на политическия спектър, след като именно по дефиниция, по структура на партиите вътре в него това беше неадекватно. Случи се и в България това, което и в Източна Германия след обединението със Западна Германия се случи и което една бивша източногерманска десидентка много точно назова. Тя каза: "Ние очаквахме справедливост, получихме правова държава". Т.е. хората по митингите през 1989-90 г. излизаха не за да се борят за капитализъм, а срещу несправедливостта на онова общество, срещу мазните мерцедеси и ЦК, т.е. те искаха повече социализъм, а не по-малко. А всъщност получиха капитализъм и затова оригиналните десни формации, каквато беше СДС, изгубиха подкрепа.
Но има две различни тенденции –
първо, цикличното желание на българина да сменя радикално и да намира нов потенциален предполагаем изход от бедите, в които се намира. Второто, именно фигурата на Борисов, която обединява в едно липсващи преди това качества.
Царят, който също събра на изборите през 2001 г. огромно мнозинство, беше близък до хората, но на един по-висок пиедестал. Те го обичаха, но той не беше като тях със своите фини маниери, с уклончивото си говорене, с аристократичния си испански беграунд и т.н. Докато Борисов е точно обратното. Той е един от седемте и половина милиона българи, разбира му се какво говори.
Българите имаха дълго време проблем с политиците, защото не им се разбираше какво говорят. Значи има две неща – първо това е масовото очакване на нов месия за бърза промяна, за бързо подобрение и второ - идентификацията с Борисов. Към това се прибавя и поредната вълна на млади и не толкова млади хора, които искат да си опитат късмета във властта. Една част от тях, надявам се, са с безкористни мотиви, друга част, опасявам се уви, са с чисто користни.
Наблюдава се една известна чалгизация,
ако използваме този нашенски неологизъм, на обществата не само тук, но и в страни като Италия, Франция, Полша, Чехия, Дания. Това се получава, защото партиите усещат, че избирателите им се разбягват. Особено в Интернет им избягаха много избиратели.
Младите хора вече не използват традиционните стари медии, не се организират политически по традиционния начин в политически партии, не се поддават на облъчване, т.е. казано метафорично, те бягат от политиците в Интернет и политиците трябва да ги гонят из интернета с техните средства, с онова, което те харесват.
Аз виждам бъдещето на България трайно център–дясно
като гласуване. Българите обаче за разлика от други страни в Европа не свързват непременно дясното и центристкото с християнската религия. Мисля, че българите ще гласуват центристки доста години напред, както и правят. Царят беше центристки избор, включително и БСП в някакво степен е центристки избор. Сега отново правят центристки избор. Българинът гласува или вляво, или вдясно от центъра, но все пак близо до центъра.
Ясните политически профили дори в страни с много по-стара демокрация от България лека полека се заличават в новото време и очаквам тъкмо обратното, че все по-размити политически формации ще се явяват на терена, както в Европа, така и в България".
