За ролята на водещ
Надявам се, че се справям добре. Това не можеш да го научиш в университет, трябва да преминеш през грешките си, но пък кой не е грешил и кой не е започвал така.
Липсва ми това да ходя на снимки, да пътувам, защото съм тук в София, в конкретен час с конкретни задължения. Докато, когато избираш темите за репортажите си и за преките включвания, имаш много по-голяма свобода, малко повече време, за да ги обмислиш, за да ги направиш и за да станат хубави.
И двете (водене и репортерстване – бел.ред.) са много примамливи. Засега предпочитам да репортествам, защото ти дава малко по-голяма свобода. Студиото изисква друг вид държание, друг вид поведение.
За собствено предаване
Може би за в бъдеще бих искал да правя нещо собствено, в което сам да избирам темите и да отговаря донякъде на моя малко налудничав характер, защото определено имам странни идеи понякога, които дори и аз трудно намирам обяснение как бих могъл да ги предам на зрителите в този ранен час. Много интересни неща се случват по света, но някои от тях не е хубаво да се споделят рано сутрин или във формата, в който ние правим това предаване, малко по-сериозни сме. Но не бих казал, че ще правя несериозно предаване, напротив.
Иронията е най-добрият начин да възприемаш света, иронията към себе си. Защото сме свидетели на много предавания, които държат да са номер едно и да диктуват правилата, но не винаги им се получава. Имам късмета да работя в такова предаване, което няма нужда да го твърди, защото то само е доказало, че наистина е номер едно. Няма нужда да твърдиш, че си сериозен, трябва да го показваш. Ако аз правя собствено предаване, определено ще има доста ирония в него.
За работата в чужбина
Не искам да работя в чужбина, защото смятам, че хората, там където са се родили, познават другите около себе си и местните проблеми. Все пак сме малка държава, познаваме си манталитета и знаем от какво имаме нужда и с какво трябва да се справим. Ние като хора, които сме на пулса на обществото и виждаме от какво то боледува, трябва да сме тук и да си вършим работата.
Нямам амбиция засега да работя в чужбина, бих ходил в чужбина, ако намеря нещо интересно и любопитно, което да искам да покажа на българската публика, но засега чужбина не ми е амбиция.
За съвременната журналистика
От пет години се занимавам с журналистика, учил съм се отначало, след това съм навлязъл повече в материята, но все пак си мисля, че съм млад, за да дам каквито и да било оценки, защото трябва да си видял един малко по-голям период от развитието на обществото, за да даваш каквито и да било оценки, камо ли на журналистиката. Всеки сам трябва да решава за себе си.
Тук съм научил най-важните уроци – в bTV, в предаването "Тази сутрин". Не го казвам просто така, защото с каквото те закърмят, с това ще продължиш – така си мисля. Има места, в които хората не тръгват с добър старт, всеки има право след това да се развива, и го правят много голяма част от хората, но има места, където не се държи толкова много на журналистическите принципи. А ако за в бъдеще един човек иска да се нарича журналист, трябва да спазва тези принципи, а никак не е лесно.
За пристрастията на водещите
Има много хора, които си мислят, че определени водещи симпатизират на някого или действат против някого – аз не мисля, че е така. Ако се замислят и вникнат в нещата, които се говорят, ще разберат причината защо конкретният човек в конкретния момент се държи по този начин. Защото трябва да извлечеш от събеседника си най-доброто, това, което ще бъде и новина, и любопитно, и интересно. Колкото до нашето предаване, аз смея да твърдя, че няма нещо подобно.
За трудните събеседници
В студиото имаш десет минути и нека да не прозвучи грубо, но трябва да изцедиш събеседника си, трябва да изкараш най-доброто от него. Та, това трябва да се учи, да се специализира човек, ако иска да се занимава с водене.
За репортажите
Обичам естествените герои, хората от народа, със собствена история, чешити, които могат да те развеселят, но същевременно могат да те накарат да се замислиш, защото иронията и смеха са нещата, които казват истината. (...) Тези прословути сватби в Рибново със сигурност ми вдигат адреналина само като се сетя.
За народните танци
Когато нещо ти е любимо или ти е страст, не можеш да конкретизираш. Хиляди пъти съм казвал, че когато чуя народна музика, която ми харесва, защото има и такава, която не ти повдига чак толкова много духа, макар че за мен това е рядкост, всичко ми харесва.
Определено ръченицата кара хората да им кипне кръвта, на мен също. Когато чуя народна музика, нещо в мозъка започва да се случва, да пулсира, да стърже, както обичам да казвам – това за мен е критерий, че нещо ми харесва, трябва да има дразнение в мозъка.
За жените
Засега си нямам половинка, търся си (смее се). Често скитам по селата – там можеш да намериш най-колоритните образи според мен, където и да съм ходил, навсякъде искат да ме женят, явно аз не се давам още.
При мен винаги любовта е идвала от раз – или нещо се случва, или не се случва. Не мога да кажа – ето, сега ще се влюбя в конкретната девойка. Показването (на харесването – бел.ред.) с поглед, не можеш с друго да покажеш. Гледаш човека в очите и той разбира, надявам се. Ако не разбира, значи нещо не се получава, няма връзка.
За усмивките
Усмихнат съм, гръмогласен съм, шумя постоянно на колегите, за което много им се извинявам. Човек трябва да е усмихнат. Скоро бях в чужбина – там също по очите човек познава дали някой му се усмихва искрено. Бях в европейска държава, където хората не те познават, никой не е длъжен да ти казва "Добър ден" на конкретния език, но те ти го казват. В един момент и ти влизаш в този цикъл – те са искрени и ти ставаш искрен, а с "Добър ден" върви и усмивката.
Твърдя, че човек трябва с усмивка да приема нещата, не, че няма тъжни моменти, има - човек не може да е винаги до ушите срязан, но защо пък трябва да сме мрачни.
Някои репортажи на Антон Хекимян: Кой е Свети Ахмед?; Лазаруване в Симеоново; Рибно мълчание обхвана Котел; Магията на Забърдо; Ерос шоу; Фотограф без ръце; Монах разкрива тайни на Гложенския манастир; Ледено хоро в Тунджа (Калофер).
