Водещ: Добро утро, сега в края на мандата на това правителство е модерно министрите да отчитат своята дейност публично. Така направиха вече няколко министри Пламен Орешарски, Стефан Данаилов. При нас е д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването, бивш кмет и сега депутат. Човек, който много добре познава ситуацията в държавата и в здравния сектор, казвам бивш, защото той вече е в оставка, но иначе той отговаря, добро утро.
Евгений Желев: Добро утро.
Водещ: С какво да запомним вашия мандат?
Евгений Желев: Моят мандат е само една година.
Водещ: Да. Да направим това уточнение, вие наследихте професор Гайдарски.
Евгений Желев: В крайна сметка аз отговарям само за една година. Общо взето това, което се постарах аз поне да направя и, което исках да се случи, е да успокоя системата. Вие знаете преди една година и нещо, постоянно имаше заплахи за стачки, за протести.
Водещ: То имаше ефективни стачки, нали?
Евгений Желев: Да. Имаше.
Водещ: В "Пирогов".
Евгений Желев: В тази една година това не се случи. Системата мисля, че се успокои, гилдията добре работеше. Имаше нов избор за лекарския съюз. Започнаха сериозни разговори с касата, с министерството от страна на лекарския съюз, също на стоматолозите. Смятам, че това показва истината донякъде. Не донякъде, а изцяло. А и второ, опитах се да направя няколко неща, преди всичко в областта на профилактиката и в инвестициите в големите болници, в областните и университетските, защото те практически са гръбнака на здравеопазването.
И трябва да кажа, че оставяме за следващите три години една отворена програма към Министерството на регионалното развитие. Оперативна програма, чиито бенефициент сме ние, Министерството на здравеопазването, за 150 милиона лева. 20 милиона лева за програма "Скрининг на онкозаболяванията" и "Раков регистър", подписан договор с Министерството на социалните грижи, на труда и социалните грижи. Шест милиона лева, друга програма за добри практики в спешната помощ. Пет милиона лева за промоция на различни политики в здравеопазването. Четири или пет милиона още за усъвършенстване системата за акредитация на болниците. И едни 60 милиона за следващите три за борбата за СПИН, туберколоза, малария, все от...
Водещ: Това са останалите пари от вас или това са похарчените?
Евгений Желев: Това са пари, които са реални, готови, готови за харчене, за употреба. Ние сме направили абсолютно всички процедури, сключени са договорите, оттук нататък колегите, новият екип, остава да направи процедурите, за да тръгнат в действие.
Водещ: Тук освен това... Вашият колега, професор Гайдарски, който възропта на една оценка, която беше казана на пленума на БСП, че реформата в здравеопазването е един от провалите на това управление.
Евгений Желев: Не бих казал.
Водещ: Съгласен ли сте с това, с тази оценка на вашите съпартийци?
Евгений Желев: Не точно. Изваден от контекста... Значи, че има още какво да се прави още в здравеопазването – да, но не като провал. Всичко това, което казах е в перспектива и са готови пари, около 250-300 милиона, извън бюджета. Те са сигурни пари по европейски фондове. А това, което оставя в момента е 47% изпълнение от бюджета към шестмесечието. В смисъл, че по-голямата част от бюджета предстои да бъде ползвана.
Една заверена, без забележки, от Сметната плата отчета за бюджета за миналата година, което се случва за първи път в това министерство, откакто се прави проверка от Сметната палата, което говори за ръст в начина на управление на бюджета, което безспорно, е добре. И, естествено, има какво много да се прави в сектора, защото той е много труден, много тежък.
Водещ: Добре, толкова ли са свободните пари в министерството, а се е наложила тази командировки на двете чиновнички?
Евгений Желев: Те са в рамките на бюджета.
Водещ: Които вестник "Телеграф" извади за пет хиляди лева и за /.../ на Италия?
Евгений Желев: Да. Е, ако... Не са точно /.../, но ако не търсим сензация, нормална практика. Така, че ако не беше времето след избори и смяна на властта...
Водещ: Така е, но какво му е нормалното на тази практика? Това командировка с цел обучение...
Евгений Желев: С цел обучение, семинар.
Водещ: Защото това, което тук разказват колегите, че те са били общо взето на екскурзия.
Евгений Желев: Това може да говорят, но семинара е на тема "Човешки ресурси, здравно и социално осигуряване" така, че има и такава практика.
Водещ: Пътуващ семинар-практикум?
Евгений Желев: Да, в което са участвали и други хора, даже и от общинските власти и /.../ от София. Така, че не е само за хората от министерството.
Водещ: Не е ли следизборен подарък това? /.../ да се изхарчи някой лев?
Евгений Желев: От четири месеца планирано, следизборен подарък, общо взето търсене на сензация, няма проблем, според мен. А и пет хиляди лева, не се /.../ в държавата. Още повече при тези пари, които казах, че оставяме.
Водещ: В тази криза, пет хиляди лева знаете какво е?
Евгений Желев: Нищо не е.
Водещ: Трябва отвсякъде да се реже живо месо...
Евгений Желев: Достатъчно срязахме и даже преиграхме много с рязането, според мен, и популизма трябва да има и граници. Има неща, които...
Водещ: Защо казвате – прекалихме с рязането? Къде?
Евгений Желев: Защото какво ли не направихме и с тези буфери в бюджета, той нямаше и как да не се случи по друг начин. Кризата трябва да се овладява, но според мен трябва да има и приоритети, които не би трябвало да се прилагат под общия знаменател какъвто е здравеопазването. Защото там нещата са доста по-сложни, няма как да режеш и да слагаш буфери, и да снижаваш, да кажем, от разходите за бързата помощ.
Водещ: Е, поне от командировките може да се спестят пари.
Евгений Желев: Те са далеч от... Да. От бюджетната прогноза, от бюджетния план, командировките като изпълнение. Затова ви казах, че 47% е изпълнението на бюджета към шестмесечие така, че няма проблем.
Водещ: Добре. Да видим сега, Теодора Захариева е тук, наш събеседник заедно с Валерия Чанкова. Тя има въпроси наистина най-вече със състоянието на българското здравеопазване, що се отнася до най-тежката част от него – онкоболните. Там има перманентен проблем с лекарствата, винаги има такъв проблем от години.
Няма година, в която просто проблем с лекарствата за онкоболните да няма. И от житейски опит, и от медиите знаем, че на практика това е истински кошмар, когато човек се разболее от най-тежката болест, от болестта на века както я наричат. Непрекъснато попада в един лабиринт от спиране-даване на лекарствата, промяна на цените. Изведнъж изчезват, после се появяват, неясна логика. Валерия, какви са въпросите, които Теодора има да зададе към министър Желев?
Репортер: Въпросите, които Теодора ще зададе са – защо липсват определени медикаменти, защо търговете се провеждат по определен начин и в крайна сметка след като диспансерите като поискат определено количество от лекарства, защо министерството връща много по-малко? Добро утро.
Теодора Захариева: Добро утро и от мен, добро утро на министъра и на всички зрители на БТВ.
Репортер: Какви лекарства липсват в момента?
Теодора Захариева: Аз нося едно писмо, което сме го внесли в петък. В диспансера във Велико Търново от десет дни няма "Фемар" и "Аримедекс", министърът предполагам, знае за какво са тези лекарства. Но по-странното е другото, всички диспансери в... До месец август трябва тоест да предадат заявките си за както за скъпоструващо лечение, така и за лекарствата по листа за следващата година. Много са фрапантни разликите между заявените от диспансерите количества и договорените от министерството.
Бих искала да попитам министър Желев, кой определя тази разлика? И веднага ще ви дам едни конкретни данни. За препарата "Зомета", диспансерите са заявили 16 800 флакона, договорът на министерството за тази година е 8600. националният раков регистър дава информация за болните с /.../ 49 бройки, тоест 49 човека за 2007 година, държа да подчертая, министерството е подписало договор за доставка на "Алимта", защото министъра се обяви, че водя корпоративна политика – не, за "Херцептина" не е корпоративна, затова започвам с "Алимтата". Министерството е подписало договор за лечение на 32 човека.
Репортер: При заявени колко?
Теодора Захариева: Министерството трябва да формира бюджета си и да използва информацията, когато сформира бюджета си от Националния раков регистър, трябва да се използват тези данни, те затова се правят. Договор за 32 за 2007 година, имат нужда 49 човека, а в момента се лекуват 26, дори договора не се изпълнява.
Репортер: Така ли се получават разминаванията и така ли се получава, че в един момент вие казвате – лекарствата за онкоболните свършиха?
Теодора Захариева: Да, разминават се, защото това е целта неправителствените организации, а не да се снимат до министъра, когато прави предизборна кампания и отговарят, тоест откриват някакви отделения.
Репортер: Какъв е колективният иск, който завеждате?
Теодора Захариева: Колективният иск е за един друг медикамент – „Херцептин”. Отново по данни на раковия регистър, за 2007 година нужда от този медикамент имат 541 жени. В момента министерството лекува 220, от които 149 адювантни и 93 метастатични. Министърът знае за какво говоря.
Репортер: Този медикамент животоспасяващ ли е?
Теодора Захариева: Да, когато се прилага адювантно, той е животоспасяващ. Когато се провежда при наличието на метастази, той е живото поддържащ. И не мога да разбера кое е по-икономичното на министерството, и принципно на държавата респективно? Дали адювантния, защото сега икономисаните пет милиона, ще покажат негатива след две години, задължително.
Репортер: Тези 18 000, които са заявени, това означава ли, че близо половината от тези заявки не са изпълнени и тези болни са без лекарство?
Теодора Захариева: Да, не са договорени. И няма да скрия, че миналата седмица, аз заведох второ дело срещу министерството, точно заради липсата на /.../. Да не говорим, че перманентно, че по отделенията, където се провежда химиотерапия, няма /.../ за зрителите ще поясня, че това са медикаменти, които предотвратяват страничните действия.
Репортер: Защо, когато попитаме в диспансерите дали наистина има проблем, там казват – проблем няма?
Теодора Захариева: Човек трудно скача срещу работодателят си, не им е лесно и на лекарите. Аз няма да забравя, когато Върховният съд се произнесе по моето дело, министър Гайдарски събра всички химиотерапевти, за да им казва, че са ми помагали, за да спечеля делото. Може би те са ме разболели, може би те не са ми давали лекарства, а резултатите по делото са в съда, в архива, всеки може да ги прочете. Искам да попитам и за информационната система.
Значи, това е една много скъпа информационна система, нашият център 2007 година предизвика едно извънредно заседание на здравна комисия и искахме да подарим на министерството информационна система. Те си гласуваха два милиона и половина в бюджета за такава информационна система, която да прекара в информационен вид сега действащата нормативна уредба. Отново няма да има плануване, да не говорим, разполагам с такава информация.
Репортер: Тази информационна система как...
Теодора Захариева: Би трябвало да дава информация къде какви липси или излишъци има. Но това няма да се получи, защото резултатите комисията по скъпоструващо лечение, ще бъдат включвани в тази информационна система. А нашето предложение беше, когато пациента "х" е информиран, но за целта министъра трябва да разпише стандартите, а той от Нова година досега не намери време да разпише тези стандарти, да се прикачва стандарта за лечение и човека да получава своето лечение.
Репортер: Добре. Това е, благодаря.
Водещ: Добре. Аз мисля, че доста въпроси се събраха, нека да чуем отговорите.
Теодора Захариева: И още един въпрос.
Водещ: Нека да чуем отговорите на тези и пак ще се върнем при Теодора. Защото на фона на тези харчове, за които говорихме преди малко – командировки, информационна система, защо почти два пъти са намалени от заявените количества лекарствата за онкоболните?
Евгений Желев: Не са намалели, напротив, бюджета е увеличен няколко пъти в сравнение с 2004 година за скъпоструващи лекарства. Аз заварих един бюджет от 80-90 милиона, сега е 120 милиона.
Водещ: Да, но тук има конкретни...
Евгений Желев: Тук има конкретни примери за нуждите, но те нуждите не се съобразяват или бюджета не се съобразява с нуждите. За съжаление, ние заявяваме, когато се формира бюджета определени цифри. Но какво излиза от Народното събрание, е съвсем различно. Или с други думи, ние можем да покрием една част от големите нужди с този бюджет, който...
Водещ: добре, кой реже парите за онкоболните тогава?
Евгений Желев: За онкоболните, освен онкоболните има много други болни така, че трябва да се съчетават нещата в рамките на възможното. Да кажем за "Херцептина" – 2004 година, това не се казва, само 20 жени са били на "Херцептин", сега са 250. Това означава /.../ отгоре, но това са възможностите на държавата. Няма държава, в която всички да са покрити изцяло, за съжаление. Въпрос на ресурс, на пари, от една страна. От друга страна...
Водещ: Добре. Тук имаше конкретен пример за изхарчените 2.5 милиона лева за информационна система, която...
Евгений Желев: Милион и половина. Тази система влиза в действие...
Водещ: Е излишна?
Евгений Желев: Напротив, не е излишна. Но много хора искат да я няма тази система, защото тя ще следи точно кое лекарство къде, до кого, кога отива и всеки пациент ще бъде с лична карта и ще си получава лекарствата. Има сериозен...
Водещ: Тоест няма да има покриване, да има липси, изчезване...
Евгений Желев: Точно така. Няма да има нужда да търсим ние къде са лекарствата и що залежават. Така, че ние се опитваме от три месеца да я внедрим тази система и ще я вкараме, ако не ние, надявам се следващия екип, утре приключва последния етап от обучението.
Водещ: Нямало ли е по-евтин вариант, иска ли са да ви подарят някаква система?
Евгений Желев: Не знам затова, аз съм от /..../ на министър, не мога да ви кажа. Това, е което заварих, това което правим. Мисля, че системата, която е направена, е добра и ще свърши много работа, особено за скъпоструващите лекарства. Проблемът е и друг, който не се споменава, че ние търсим друг начин за решение.
Затова инвестирахме много пари в ранната диагностика на онкозаболяванията. За скрининга, който приказвах, за апаратурата, която успяхме да купим, а те са два съвсем модерни апарата, които са само три в Източна Европа, това са /.../ томографи, които хващат в изключително в ранен стадий заболяването и правят /.../ така, че да дадат възможност за по-точно лечение. Не е само химиотерапията избор на лечение. Ранната диагностика, точната диагностика, предполага друг тип лечение, тя е комплексна системата. И тогава, когато се затвори целия цикъл от скрининга до раковия регистър до ранната и точна диагностика и адекватното лечение, тогава нещата придобиват друг...
Водещ: Още един въпрос имаше Теодора Захариева, тя чу какво каза министъра.
Теодора Захариева: Аз съм много възмутена от отговора на министъра, не получих конкретен отговор. При положение, че диспансерите заявяват 16 800, защо господин министър, договаряте 8600?
Евгений Желев: Защото това са финансовите възможности.
Водещ: Защото това са финансовите възможности.
Теодора Захариева : Аз не мога да се съглася с вас, защото вашето министерство направи проектобюджет декември миналата година със седем милиона по-малко, отколкото предходната. И този бюджет вие го стационирахте за пет години напред. Прочетете си доклада към Народно събрание, който вие лично сте разписал. И по повод за информационната система за провеждането на търга, защо поставихте такива условия, че да може да участва една-единствена фирма?
И какво общо има лъчетерапията със скрининга и профилактиката? Много жалко, че един министър не прави разлика между тези неща. Намерихте ли пари да финансирате Националната антиракова програма, когато говорим за профилактика и превенция? Не, защото не ви отърва да го направите това нещо. И много добре, че са ви отброени дните на този министерски пост. Дано в този момент не подпишете и заповед за шефката на раковия регистър, защото това ще ви е последната грешка, може би.
Евгений Желев: Доста е объркана госпожата.
Теодора Захариева: Аз съм объркана, но вие сте тройно по-объркан.
Евгений Желев: Когато емоцията действа, не се получават нещата. Аз казах, нещата с онкозаболяванията трябва да се третират комплексно. Не само, че намерихме, а 220 милиона оставя за следващите три години именно за профилактика и за създаване и за връзка с раковия регистър.
Водещ: Но тя твърди, че бюджета за тази година е по-малък със седем милиона?
Евгений Желев: Няма такова нещо.
Водещ: Обратно на това, което вие казвате.
Евгений Желев: Той е по-висок отколкото в миналата година и са договорени възможните количества медикаменти на базата на този бюджет.
Водещ: Е, защо са два пъти по-малко обаче?
Евгений Желев: Защото нуждите са по-големи, не са два пъти по-малко. Договорените количества не са по-малко, отколкото са били миналата година, но нуждите са нараснали.
Водещ: Какво правят тези онкоболни, за които няма лекарства тогава?
Евгений Желев: Изчаква реда си.
Водещ: Което е фатално обаче.
Евгений Желев: И ние се опитваме по всякакъв начин да разпъваме тази къса чергичка, наричана „бюджет”. В крайна сметка това са възможностите на държавата. Аз не си представям, че следващия бюджет ще даде по-големи възможности. Така, че трябва да бъдем малко по-спокойни и да правим, как да кажа, възможното, за да се лекуват...
Водещ: Да не се бърка, тя каза, лъчетерапията със скрининга.
Евгений Желев: Това... От скрининга почват нещата, ранното установяване на заболяването, след това цялата процедура на лечение, там имат думата специалистите. Но ние трябва да направим във всяка една посока възможното – и в ранната диагностика, и в лъчетерапията, и в химиотерапията, и в разбира се, хирургичната намеса. Това са комплекс от мерки, които специалистите предполагат...
Водещ: Да ви задам аз въпрос, свързан с доцент Троянова. Защо тя беше допусната, въпреки възраженията на прокуратурата, до к9онкурса за нов шеф на ракова болница?
Евгений Желев: Не е имало това писмо на прокуратурата комисията и са я допуснали. Там имало още един кандидат, той се е отказал, остава само тя. Но да успокоим ситуацията...
Водещ: Тя спечели конкурса, ще бъде ли назначена от вас?
Евгений Желев: Не, няма да я назначим въпреки, че тя има възможност да обжалва това мое решение пред съда и да доказва правота и моя неправилност, но за да съобразим с предписанието на прокуратурата, това няма да го направим, ще оставим на следващия екип да реши проблема.
Водещ: Да се оправя с казуса, защото тя може да ви осъди.
Евгений Желев: Може, разбира се, всичко е възможно. Все пак живеем в правова страна и тук действа принципа – невинни до доказване на противното, нали?
Водещ: Така е.
Евгений Желев: А тук няма нито дело, нито присъда. В крайна сметка трябва да /.../. Но така или иначе аз няма да я назнача, аз си поемам цялата отговорност, за да успокоим някои хора, които много се тревожат от това нещо.
Водещ: Същият въпрос ли зададе Теодора, за доцент Троянова ли беше въпроса?
Евгений Желев: Да.
Теодора Захариева: Аз за пореден път, тук така се забавлявахме с Валя определено на думите на министъра, по повод на това, че не е разполагал с писмото на прокуратурата. Съжалявам наистина, че в момента господин Панайотов не може да се включи.
Водещ: Не, той каза, че в комисията не са разполагали с писмото. Вие разполагахте ли с писмото?
Евгений Желев: Не, аз го получих след обед, след като беше проведен конкурса.
Теодора Захариева: Господин министър, вие с писмо на прокуратурата освободихте доцент Троянова.
Евгений Желев: В това писмо, знаете ли какво казва – понеже нямаме възможност по член един кой си от Наказателния кодекс да я освободим, защото няма доказани все още престъпления, правете каквото знаете. Това беше писмото.
Теодора Захариева: Точно така. И вие я освободихте, и след това я допуснахте до конкурса.
Водещ: Това защо да не може да бъде основание, тя да не бъде допуснато до конкурса?
Евгений Желев: Защото ще поставим Темида пред изпитание, моля ви се, да не коментираме това нещо.
Водещ: Нека да задам няколко въпроса извън темата за онкоболните, очевидно е че следващото правителство ще се занимава с тези въпроси.
Евгений Желев: /.../, аз му пожелавам от сърце да може...
Водещ: Какво става с тези болници, които трябваше да бъдат съкратени, какво става въобще с националната здравна карта, какво става с електронната карта на пациентите, всички тези неща, които преди четири години Гайдарски тук, в това студио, каза че ще ги направи?
Евгений Желев: Да, за националната здравна карта е готова. Ако имат, а те трябва да го направят, според мен, защото тежките промени се правят в началото на мандата.
Водещ: Е, това беше най-странното, че нищо не се направи от това правителство.
Евгений Желев: За съжаление, аз мога да кажа за последната година какво сме направили. Тя е изработена националната здравна карта и не предвижда съкращения на болници, а предвижда преструктуриране в сектора и то е най-вече на общинските болници. Тя беше пусната за одобрение и за съгласуване към Регионалните центрове по областните съвети по здравеопазване и получихме страшна съпротива. Трябва да го знаете това нещо.
Водещ: Аз го знам. Малките болници не искат да бъдат съкратени, това е ясно.
Евгений Желев: Не само малките болници, а и общините и...
Водещ: Или да закрият легла, защото това означава по-малко пари от Здравната каса.
Евгений Желев: Не само това. Означава и намаляване на работни места. Хората мисля, че това е понижаване сигурността в системата на здравеопазването. Затова казвам, че такъв промени се правят в началото на един мандат, когато имаш общественото доверие. Щом хората са гласували за теб и са ти избрали програмата, значи ти трябва да го направиш веднага. Всичко друго с течение на времето става доста по-трудно. Аз много се надявам да се получи сега и аз бих застанал зад едно такова решение – преструктуриране на сектора без съкращение. Защото не е необходимо да...
Водещ: Какво означава това – преструктуриране без съкращение?
Евгений Желев: Това означава, че всяка болница трябва да има определен вид дейност. Да работи до определени нива, като съответно големината, съобразена с демографските показатели е в една или друга област. Не може си позволиш да закриваш една болница и да оставиш населението без здравна помощ. Така, че...
Водещ: Явно тя ще бъде понижена, да речем, като...
Евгений Желев: Няма да има седем отделения, а ще има четири отделения задължителни, като вътрешни, като неврология, като обем хирургия, като обем АГ услуги. На базата на, пак казвам, предварително установени географски показатели, което ние сме го направили. Като общо, като цяло, здравната карта е готова. Тя трябва още веднъж обсъдена и наложена на областните съвети по здравеопазване и да бъде пусната в действие.
Водещ: Вашият съвет като бивш кмет към доскорошния кмет на София Бойко Борисов, който ще стане премиер, той няма мнозинство в парламента, а му се налага да свърши работа, които три-четири правителства не свършиха?
Евгений Желев: Има доста работи, които трябва да се вършат и надявам се... Пожалвам му успех първо. Защото неговия успех, успехът на това правителство, би било успех и за България, в крайна сметка.
Водещ: Вие ще бъдете депутат в това парламента и то от опозицията.
Евгений Желев: Да, и аз бих подкрепил всяко едно действие, решение, което е в полза на държавата. Всъщност, аз като кмет съм управлявал с два общински съвета, където не съм имал абсолютно или пълно мнозинство. Вярно, че има разлика между община и държава.
Водещ: Между община и държава.
Евгений Желев: Но, когато човек предлага нормални действащи решения, няма основание да не бъдат подкрепени. Може и да съществува, може и да се работи и с нареченото правителство на мнозинството, според мен. В крайна сметка, работим и ще работим за държавата като цяло така, че ние вече заявихме, че ще бъде опозиция. Действително не опозиция на всяка цена, а конструктивна в истинския смисъл на думата. Знаем как се упражнява, аз лично знам колко е трудно да заставаш ей така пред хората, да поемаш отговорности и да ги изпълняваш нещата. Така, че...
Водещ: Не само в предизборна кампания, а и след това, когато се наложи да се вземат решения.
Евгений Желев: Най-лесно е да се говори преди избори, трудно е да ги изпълняваш и да отговаряш за тях.
Водещ: Добре, благодаря за това гостуване. Евгений Желев, министър на здравеопазването, гост на нашето предаване, в пряк диалог с Теодора Захариева. Виждате какви проблеми, за пореден път, очертахме в нашето предаване, много е тежко положението в здравеопазването. И основния проблем затова е, че няколко политически епохи минаха в България, а никой не свърши докрай работата наречена "реформи в българското здравеопазване".
