За диалога и политиците
Стигнах до извода, че искам най-много да възпитавам българските политици и българските публични личности на един цивилизован спор. Спор без етикети, без замервания, без квалификации. Спор на същинските аргументи. Това е трудно постижимо в България – дължи се, от една страна, на националния ни характер, от друга страна, на темперамента ни на южняшка нация. Не мисля, че това е безнадеждна кауза.
За жалост, като че ли през последните години има едно тотално принизяване на вкусовете, една профанизация на публичните дебати. Не отричам тук вината на медиите в това отношение, но да кажем комерсиалните медии се борят за рейтинг, защото те по този начин се издържат. В същото време обаче трябва да има острови, като "Сеизмограф", които да налагат другия тон на говорене, които създават модела на обществен диалог и спор, който е по същество, а не опит да обидиш този, който е срещу теб.
За продаването на гласове
За жалост политиката и изборите се превърнаха в един своеобразен пазар, а не би следвало чисто пазарните отношения да се пренасят и в тази област. Отдавам това на младостта на нашата демокрация. Това е някаква детска болест на демокрацията. Знае се, че и в зората на напредналите демокрации е имало такива явления. Ще го преодолеем след време с гражданска енергия да противостоиш на тези явления. От всекиго зависи да не си продаде гласа. Колкото повече хора не си продадат гласа, толкова относителната тежест на тези, които продават, и ще изчезне това позорно явление.
За живота с политик
Формално това е конфликт на интереси. Ние сме от двете страни на барикадата, в същото време по някакъв начин сме заедно и сме едно цяло. Когато той стана политик (съпругът й Станимир Илчев - бел.ред.), аз вече бях журналистка. Аз съм завършила журналистика и това е призванието и мисията на живота ми. Възприех единственото възможно поведение и политика в една такава ситуация – гледам да спазвам стриктно правилата на моята професия и, слава Богу, успявам да го правя вече девета година. Интелигентните хора биха се поставили на моето място и биха разбрали колко тежък е този баланс.
Фактът, че идват политиците при мен, от всякакви бои, с изключение на Станимир Илчев – той обикновено се шегува, че е дискриминиран и няма достъп до това предаване, показва, че съм успяла да запазя своята обективност. Тези, които критикуват, по-скоро те са повлияни от някакви политически пристрастия.
За демокрацията и социализма
Демокрацията във всички случаи е по-добрият обществен строй. Но сградата на демокрацията у нас не беше построена по най-добрия начин с използването на най-добрите и модерни технологии. За жалост българският преход към демокрацията беше режисиран от едни недемократични сили от недрата на тоталитарното общество. Те си имаха свой личен план и концепция за това как да стане демокрацията у нас, твърде различна от обществения интерес.
Твърдя, че българският преход беше режисиран с цел политическата власт на предишните управляващи да се трансформира в икономическа, да успеят да си разпределят България и да станат капиталистите на България, да строят и капитализма, след като не успяха със социализма.
Една от целите на тези тъмни сили беше и да се дискредитира демокрацията като обществена система и хората да започнат едва ли не да я мразят и да носталгират по социализма. За жалост успяха да го постигнат като ефект.
Аз самата се улавям да страдам по онези времена, по тяхното спокойствие и сигурност и по-добра образователна система, но в следващия момент веднага се сещам за спецслужбите, за репресивната машина, за цензурата в "Хоризонт", за липсата на свобода и си казвам – трябва да си градираме ценностите. При някои хора носталгията е свързана и с това, че тези години олицетворяват младостта и живота им. Човек не е склонен да зачеркне живота си и младостта си.
Оптимистката съм по природа и вярвам, че е един ден ще успеем. (...) Струва ми се, че теорията за конвергенцията, която учихме на времето във Факултета по журналистика, е най-точната прогноза за развитието на човечеството – сливането на достойнствата, на качествата на двете обществени системи (демокрация и капитализъм – бел. ред.).
САЩ или Русия
Не бих искала да ги противопоставям. Ако трябва да избирам от гледна точка на работата на демократичните институции, на демократичното устройство на двете държави – категорично ще избера САЩ, защото струва ми се, че в Русия има една много фасадна демокрация.
Иначе Русия е велика страна с велика култура. И си мисля, че другаде по света подобна дълбочина и размах и мащаб на духа не може да се постигне. По някакъв начин го свързвам със славянската природа на тези хора.
За кого ще даде гласа си на 5 юли
Мажоритарният ми избор ще е за моят съпруг и затова съм си извадила удостоверение да гласувам в Благоевград, където той е мажоритарен кандидат на НДСВ.
Искам да направя уточнението – аз отивам и гласувам за него, за личността му, защото смятам, че той е изключително стойностен човек с невероятни качества на политик, много почтен, човек, който може да бъде полезен на България. Вече пропорционалната бюлетина – за кого ще я пусна, вече това си е дълбока моя лична тайна.
За ЦСКА
Повлия ми моят баща, той си отиде отдавна – през 1985 г., беше военен и ЦСКА в онези тоталитарни години беше отборът на войската. Такава е била семейната ми среда. Той от тригодишна ме помъкна по стадиона. Оказа се, че съм благодатна почва за покълването на това семе. Аз съм вярна на каузите на живота си, а ЦСКА е една от тези каузи.
*Гледайте първа част на интервюто в прикачения файл. Втората част, в която Светла Петрова разказва за дома си, но и за една страна, в която винаги ще се връща - гледай тук!
