Петър Кънев: Добро да е.
Водещ: Как вървят изборите за вас? Вие сте и мажоритарен, и пропорционален кандидат.
П. Кънев: Не, тоя път не съм и водач на двете листи, иначе това, което казвате, е вярно.
Водещ: В Ямбол, нали там е вашата...
П. Кънев: Но основно, основно съм мажоритарен...
Водещ: ...битка.
П. Кънев: ...кандидат. Това е битката в Ямбол, мажоритарният кандидат.
Водещ: Добре, де, как гледате, ето, да има един, така, мажоритарен кандидат в нашето студио от БСП, как гледате на критиката на президента, че вместо спонтанно да се издигат инициативни комитети по места, включително и от хора на левицата, така аз си го представям, разбира се, всеки гражданин може да издига такъв комитет, ако има желание, вместо тази енергия... в един момент се появи по-скоро ето, вашият случай, пропорционален и мажоритарен кандидат, политически лица?
П. Кънев: Ами, да приемем, че има...
Водещ: Вместо граждани.
П. Кънев: ...и добри, и правилни изключения. Както знаете, аз съм
човек от гражданската, т.нар. "гражданска квота6. Ние понякога в парламента се смеем, с Кирил Добрев особено, че ние сме селската квота. Но така или иначе...
Водещ: Предвид избирателните ви райони.
П. Кънев: Предвид избирателните...
Водещ: Да.
П. Кънев: ...райони, да.
Водещ: Защото при старата система вместо от София БСП вкара много
депутати от провинцията.
П. Кънев: Е, ама това беше старата система. Получихме просто един мандат подарък. Дано при новата система не е така, защото не е, не е и справедливо всъщност с шест или седем хиляди гласа при предишните избори, един депутат толкова тежеше в Ямбол, докато в София един депутат тежи към 40-50 хиляди. Много интересни са изборите и те са много по-различни. Между другото нямаше да... с много хора се срещаме, между другото и с много хора от българския бизнес, от ямболския бизнес се срещаме.
Водещ: Какво питат хората? От какво се интересуват най-вече?
П. Кънев: Хората се интересуват от няколко неща. Не е имало нито едно, връщам се на темата мажоритарни кандидати и...
Водещ: Тя е много интересна тема между другото.
П. Кънев: Много интересна тема е и там трябва да има някакво развитие. Аз днес в "Труд" съм дал едно интервю. Първо, навсякъде хората питат дали след братя Галеви следва Митьо Очите да стане депутат.
Водещ: Ами те... вече има много такива, Сашо Томов, има такива,
които бяха пуснати от...
П. Кънев: Точно така, тоест...
Водещ:...затвора...
П. Кънев: ...много, много бързо следващият парламент трябва да намери
някаква бариера на хора, които са криминално проявени, хора в следствена процедура, хора с недоказан произход на капиталите, хора, които са кредитни милионери и държат огромни пари и не си ги изплащат. Нещо трябва да се намери, иначе се обезсмисля идеята.
Водещ: Между другото президентът е абсолютно прав. Единственият спонтанно издигнат комитет, спонтанно, казвам, защото той може да бъде и така, и така гледан, е този на братя Галеви в Дупница. Не е ли абсурдно, че всъщност целият тоя закон беше направен заради братя Галеви? Така излиза.
П. Кънев: Той не беше направен заради братя Галеви, но при всички случаи това не бива да остава в тоя вид, в който е в момента, тия 31 мажоритарни кандидати, които някак си висят във въздуха. Хората задават тия въпроси непрекъснато.
Между другото българският бизнес, хайде да не казвам българският бизнес, да не генерализирам, бизнесът в Ямбол, ние имахме доста срещи с колегите... наблюдава се едно ново явление, той не е толкова вече притеснен от самата рецесия и самата икономическа криза, той е притеснен от наслагващата се върху него политическа криза. Вие много добре знаете, вашите коментари и коментарите на всички социолози в момента са, че ако се екстраполира, т.е., ако се повторят резултатите от евровота, има реална опасност да пристъпим в един труден период на съставяне на правителство. И коментарите на абсолютно всички са, че няма нищо по-лошо от това да се стигне до предсрочни избори. Трябва да направим всичко възможно септември месец ние да имаме правителство.
Водещ: Добре, как може да стане това? След 9 часа, след дебата за София, тук ще бъдат двамата социолози, които дават може би най-различните данни в момента - Юлий Павлов и Юрий Асланов, като разлика между БСП и ГЕРБ. Единият дава, че резултатът е равен, другият, че резултатът е сериозен, но и двамата стигат до един и същ извод - в следващия парламент дали ще има 5, 6, 7 или 8 партии, минимумът е 5, максимумът е 8 партии, правителство без... почти го казват, но най-нормалното правителство е БСП - ГЕРБ, като мнозинство, като лекота. И то не е чак толкова нормално, защото и там няма да имате много гласове. Значи, ще ви трябват и още поне една партия. Нагаждат ли се БСП и ГЕРБ към някакви такива бъдещи общи действия в името на държавата или това, което стана в Банкя, ще бъде водещо във вашите отношения - скандали, средни пръсти, провокации и т.н.?
П. Кънев: Николай, преди месец бях пред теб и ти отново ме пита тогава има ли възможност за правителство ГЕРБ - БСП. Това е изключително...
Водещ: И отнасям много критики заради тоя въпрос между другото.
П. Кънев: Абсолютно. Една изключително... а, много критики, сериозни критики. Няма да забравя и вечерта на изборите. Пак ви казвам, за 4 години в политиката аз се научих да казвам едно нещо - никога не казвай никога. Аз бях част от хората, които участваха в преговорите по съставянето на предишното правителство, знам с какви родилни мъки то се яви, роди. И въпреки това аз мисля, че това беше едно правилно решение, това беше единственият вариант ние да влезем в Европа. Дано има разум в новите политически партии, новите политически сили, които сега влизат вече в
изпълнителната власт, в парламента, да разберат, че на нас ни трябва правителство, не ни трябват да се бием по гърдите и да развяваме байрака на самостоятелно управление. Чудесно е, интересно е, но разберете, цяла Европа управлява в коалиционни правителства. Не можем само ние да бъдем едно изключение.
Второ, в края на краищата народът казва какво ще бъде, електоратът казва. И, трето, тук момчето и момичето, колегите от ЛИДЕР, които си тръгнаха, говореха точно за това, че в последно време се поизчистиха различията между отделните политически сили в програмите им, в икономическите им програми. Аз от първия дебат преди 4 или 5 месеца в НДК, организиран от работодателите и от стопанската камара и КРИБ, си спомням какви огромни противоречия имаше тогава между отделните политически сили, какви разминавания в рамките на 6 до 10 милиарда лева, много грубо изчислени. Сега изведнъж се оказа, че до голяма степен вече са поизчистени тия различия. Виждате, че и ДДС-то изчезна, искането за 2-та процента на ДСБ и СДС, изчезнаха категоричните 5 процента за осигуровките от ГЕРБ. По тая тема аз имам малко по-друго мнение, ще го споделя след малко. Действително икономиката е това, което движи, движи политическия разум. Дано а е така.
Водещ: Някои обаче... има неща, които останаха, валутният борд, да речем. Бойко Борисов категорично заяви, че иска да подпише незабавно споразумение с Международния валутен фонд за отпускане на заем за България. БСП не ще. Кое е правилното?
П. Кънев: Вижте, преди да кажеш хоп, не скачай. Ако питате мен, личното ми мнение е, че не е лошо да подпишем споразумение, но веднага възниква въпросът на каква цена. Аз като човек от бизнеса винаги питам каква е цената.
Водещ: Това е заем посвоему и той трябва да се връща...
П. Кънев: Това е един гарантиран заем, това не са кеш пари, които веднага идват. На пръв поглед звучи много... много красиво, нека да погледнем плюсовете на това нещо. Ето слагат се едни рамки, окови на следващото управление да не върши фискални глупости. Западните инвеститори казват "ето в България фондът вече подписа споразумение, добре". Но има едно голямо "но" и то не е само едно. Първото е: никога фондът не подписва нещо без условия. Ние не знаем какви ще бъдат условията на фонда. Обикновено условията на фонда са съкращаване на служители, работна ръка, замразяване на заплати, замразяване на пенсии. Още едно условие - обикновено, от една страна казват "да, инвеститорите ще се успокоят", от друга страна, не е така. Инвеститорите обикновено се плашат когато фондът подписва и влиза някъде. Така че има за и против. Мисля, че не бива да се спекулира с тази тема. Нека този проблем да го оставим на следващото правителство. Рано е в момента да се пристъпва към това. Не виждам защо трябва да се бърза. В момента чисто бюджетно или фискално това не е нужно.
Водещ: Друго, за което много ви критикуват вашите опоненти, са хилядата лева средна работна заплата, която обеща БСП. Това можехте ли да си го спестите поне в тези избори?
П. Кънев: Защо да го спестим? Нещо, което е реално... сега, веднага ще кажат... те не са хиляда, а са 900 лева, нека и хиляда... Помня, че много добре преди четири години обещахме 20 процента. Луди ни направиха журналистите...
Водещ: Преди това 600 лева, които прикрихте. Обещахте ги и ги скрихте.
П. Кънев: Луди... луди ни направиха журналистите къде са тези 20 процента от първия ден да вдигнем заплатите. Сега, четири години след това, те въобще не са 20 процента, а са номинално 60 процента, реално около 40 процента. Те са вече около 600 лева. Знаете, че в момента средната работна заплата, очакванията са в края на тази година тя да достигне 600 лева. Аз не виждам нищо страшно в това ние да планираме, да прогнозираме една заплата от около 900 лева след четири години. И това е един концептуален въпрос.
Ние преди четири години останахме в ситуация да избираме - дали да замразим доходи и цени и да останем във фризера и да останем с една ниска инфлация, която ще ни помогне да изпълним последния критерий на Маастрихт за влизане в ERM 2 и еврозоната, или да тръгнем по спиралата цени - доходи - цени. Ние избрахме втория път, който мисля, че е правилният път. Ние и в момента, въпреки че вървим с това темпо на доходите, сме държавата в Европа с най-ниски заплати. Така че, аз мисля, това, което е записано за 900 лева, не е толкова страшно и не е лошо. За мен то е абсолютно изпълнимо. Сега, аз се чувствам малко неловко. От една страна, съм представител на бизнеса, на частния бизнес донякъде, от друга страна, гледам и цифрите от страна на публичния сектор, от страна на БСП. Повтарям ви - не бягайте от тези 900 лева, те не са нещо лошо. Мен, ако ме притеснява нещо друго, това са петте процента осигуровки. Те като някаква мантра вече се повтарят от всички - дайте веднага пет процента, незабавно пет процента.
Водещ: Това, което ГЕРБ обещава, да.
П. Кънев: Първо бяха 10 процента, след това се появиха едни седем процента, след това се появиха едни пет процента, сега станаха до 5 процента. Вече не се говори веднага, говори се, че до 5 процента за мандата.
Водещ: Добре, какво ви притеснява?
П. Кънев: Знаете ли какво ме притеснява, вчера излязоха цифрите, и то ги подадоха колегите от другите екипи. Петте процента задължително трябва да се, нали, свалят, за да се оставят, така, финансов ресурс в бизнеса да инвестира. Това е основното. Между друго вие не сте чули нищо друго основно, сериозно. Да, но това са около 800 милиона лева. Това са техни разчети. Тези 800 милиона лева, ако се замислите, грубо са около 60-70 милиона месечно. Сега, съгласете се, че 60-70 милиона месечно за... при
положение, че ние в края на 2007 година имахме 2 милиарда лева корпоративно кредитиране, не е основното. Според мен, ако се пристъпва към тази мярка, трябва да бъде не толкова в полза на бизнеса, колкото в полза на държавата. Аз съм абсолютно убеден, че така, както направихме с корпоративния бизнес, сваляйки това правителство на 10 процента и повишавайки два пъти събираемостта на корпоративния данък, т.е. на данък печалба от фирмите, ще ма добър ефект точно за изсветляване на икономиката. Не е тайна, че имаме сива икономика голяма, не е тайна, че голяма част от средствата се плащат т.нар. втора каса, тоест безотчетно. Трябва да търсим ефекта от тези пет процента там. Тоест държавата да спечели от тях. Бизнесът най-вероятно също ще спечели. Красиво е, интересно е, но не това е основното.
Водещ: Добре. Благодаря за този разговор в студиото на bTV. Това са акцентите в програмата на БСП. Не са чак толкова драматични разликите ви с ГЕРБ, така разбирам вече, от ваша гледна точка.
П. Кънев: Ами, така е, така е, защото икономиката е инерционна среда и аз не виждам някой да се опитва... Има такива мераци. Не бива да се опитват колегите да внасят някакви резки движения.
Водещ: Е това е въпросът - дали след изборите ще станем свидетели на рязка смяна на курса на кораба, или той ще продължи да си плава в същото темпо в същите води.
Повече за изборите вж. на Izbori.btv.bg