Българската държава трябва да постигне споразумение с алтернативния синод на Инокентий, който осъди страната ни в Страсбург на последна инстанция, която не позволява обжалване. Според решението на европейския съд държавата непропорционално, тоест некоректно, е нарушила правото на вероизповедание на определена група граждани.
Заключението е въз основа на чл. 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), обясни в студиото на "Тази сутрин" Нина Николова, директор Дирекция "Процесуално представителство на България пред европейския съд по правата на човека” към Министерството на правосъдието.
Искът на жалбоподателите е да бъдат обезщетени от 680 млн. евро. Николова обясни обаче, че каквото и да се обсъжда в процеса на преговорите, исканата сума не може да бъде удовлетворена, тъй като имотите са собственост на Българската православна църква (БПЦ) и нямат пазарна стойност.
Вече има сформирана междуведомствена работна група, която води преговори с хората на Инокентий, уточни още Николова.
Държавата обаче не може да връща храмове, да изплаща стойност на храмове или да върне свещениците на работа, тъй като не им е работодател. Тя може само да бъде арбитър между тях и църковното настоятелство.
По думите й, ако не се постигне споразумение, всеки ще представи предложението си на съда и той ще реши "по справедливост".
От своя страна адвокатът на групата на Инокентий - Иван Груйкин заяви: "Аз съм песимист, че може да се случи такова споразумение". Според него българската държава продължава да греши. По думите му първото нещо, което постановява решението на европейския съд, е възвръщането на правата на жалбоподателите.
Според адвоката това може да бъде постигнато чрез осигуряването на храмове или да връщането на свещениците в храмовете от преди 2004 г. Чак след това може да се разглежда въпросът с паричното обезщетение.
На въпроса дали 680 млн.евро не са прекалено много, той отговори така: "Тази сума е ориентир към щетата, която са претърпели жалбоподателите."
Ето и кратък разказ за предисторията на конфликта:
На 4 юли 1971г., след смъртта на патриарх Кирил, Максим е провъзгласен за Български патриарх и Софийски митрополит. След промените, Събор на Православната църква (БПЦ) потвърждава избора му.
През май 1992, шест от тринадесетте митрополити на БПЦ се отделят от църковното ръководство с мотива, че патриарх Максим е избран по порочен начин.
Дни по-късно Светия синод на Максим се обявява за нелегитимен и незаконен и се създава и ново църковно ръководство, и временен "синод".
Хората на Максим пускат молба за отмяна на решението, но Върховният съд я "оставя без уважение".
През октомври 1996 г. на събор отцепниците избират за патриарх Пимен.
В края на същата година Дирекцията по вероизповеданията регистрира Св. Синод на Максим, но малко след това Върховният административен съд (ВАС) отменя регистрацията.
Пимен e обявен за патриарх. Дирекцията регистрира нов синод. Заместник кметът на София назначава епископ Инокентий за Софийски митрополит.
Две години по-късно Пимен умира. За негов приемник е обявен Инокентий.
През 2002 г. Дирекцията по вероизповеданията признава Събора от 1991 г., избрал Максим за патриарх.
През януари 2003 г. новият закон за вероизповеданията влиза в сила. Tой задължава синода на Инокентий да върне всички имоти, принадлежащи на БПЦ.
През юли заместник-кметът на Столична община Петър Станков вписва в регистъра на вероизповеданията 33 църковни настоятелства от т.нар. "алтернативен синод".
Година по-късно патриарх Максим иска с нотариална покана хората на Инокентий да освободят храмовете и цялата движима и недвижима църковна собственост на Светия Синод.
Поискано е съдействието на Прокуратурата. На 22 юли 2004 г. прокуратурата извежда свещениците насила от храмовете.
В началото на 2005 г. хората на Инокентий завеждат иск за 200 милиона евро в Европейския съд по човешките права в Страсбург, които държавата да им плати като компенсация за неправомерното им изгонване от храмовете.
През януари тази година Европейският съд реши, че правата на изгонените свещеници са били нарушени.
Искът възлиза на близо 680 милиона евро за материални и над два милиона евро за нематериални щети, които държавата трябва да плати.
На 5 юни съдът в Страсбург отказа преразглеждане на случая. Така януарското решение окончателно влиза в сила, а до 5 септември страните трябва да се споразумеят за подходящо обезщетение.
