Смъртта на 6-годишно дете от Хасково, което почина от минингококов сепсис, поставя нови въпроси. Според специалисти мнението, разпространявано в медийното пространство, че съществува ваксина срещу болест е погрешно. Има ваксини срещу даден причинител – бактерии или вирус, уточняват те.
Ангел Кунчев, началник отдел "Надзор над заразните болести" в здравното министерство, обясни, че специално при менингокока има 13 щама, осем от които имат медицинско значение, три са най-често срещаните, два са ваксината, която е на разположение в България – А+С, но 60% от случаите се предизвикват от щамът В.
Дори след въвеждане на ваксината тя няма да осигури повече от 20% предпазване от този причинител, обяснява експертът. Затова има доста съмнения доколко е удачно тя да бъде въведена в имунизационния календар. Не стоят така нещата при хемофолос инфлуенциа, ваксина, която е въведена в Европейския съюз.
Няма произведена ваксина за всички видове менингит и особено за най-разпространените видове у нас. Няма и единно мнение по въпроса кои ваксини да се включат в имунизационния календар, тъй като съществуват по няколко производители на една и съща ваксина.
Кунчев обясни, че министерството е запознато със страничните реакции на ваксините, които обаче също помагат за изграждане на имунитет. Случаите, когато се стигало до фатален край вследствие на ваксина, били много редки – един на един милион.
Имунизационният календар се контролира от системата на РИОКОЗ и от епидемиолози, които работят на места. Правят се проверки на общопрактикуващите лекари – до каква степен се изпълнява календарът, дали наистина са направени ваксините или само се вписват, дали се съхраняват правилно.
Според Кунчев е дошъл моментът да се въведат комбинирани ваксини, които са по-удобни и безопасни за децата. Българският имунизационен календар включва ваксинации срещу девет заболявания, които започват още от първия ден на раждането - срещу хепатит Б, туберколоза, ДТК, имунизация срещу морбили и рубеола и заедно с реимунизациите се покрива риска от девет заболявания.
