Според социолозите за последните пет години над 8% или около 200 000 българи са били жертва на лекарска грешка. Една трета от тях са с последствия за здравето, а поне 2000 случая годишно завършват със смърт.
"Tова не е мнение, това не са абстрактни мнения за хората, а техния опит, това е много внимателно избрана група въпроси, които питат за опит, личен или на член на семейството. Oсновният проблем, който обществото трябва да дискутира е дали тези грешки нарастват и грешките свързани с некомпетентност, грешките, свързани с корист в някои случаи”, смята социологът.
Едни от най-стряскащите цифри са за поставянето на грешна диагноза - това са около половината случаи. Следва ги неправилно проведеното лечение.
"Около една трета от хората смятат, че за тях и техните семейства е имало здравни последици, като са описани различни случаи, с различна тежест, най-заслужаваща група са тези свързани със смъртните случаи”, посочва Безлов.
Според изследването, най-много лекарски грешки се допускат в многопрофилните болници и при семейните лекари, като тенденцията от миналата година е да се увеличава значително процентът на инцидентите при джипита.
"Самите лекари търсят отговор на това, защото и при тях е голям проблемът кой, до каква степен си върши работата и кой, до каква степен греши”.
На фона на 40 000 пациенти, пострадали от лекарска грешка само за една година, едва 500 до 1500 души търсят правата си в съда. Освен това, за една година има само десет осъдителни присъди, при това в по-голямата си част те са глоба или отстраняване от работа.
"Което означава, че 95% от хората, които смятат, че са били потърпевши, не търсят отговорност от тези, които смятат, че са виновни. Първо, според мен, това се дължи на много малкия брой присъди, изключителното малкото практика в България за търсене на отговорност чрез съда, съдебната система, вероятно и на недоверие, и не на последно място на самите проблеми при разбирането какво точно е лекарска грешка”, смята Безлов.
Освен това, доказването на лекарска грешка не е никак лесно. Освен с фалшифицирането на документация от страна на лекарите, пациентите се сблъскват и с конформизма на вещите лица. Именно те изготвят експертизите и имат основно влияние по време на процеса.
"При вещите лица се появя един проблем, който го отчетоха всички, самите лекари дори признават, че това е сериозен проблем - колегиалността, поведението на действащи лекар, затова, че и той може да бъде от обратната страна. При интервюта с такива вещи лица, самите те казаха Ние се опитваме да търсим някакъв компромис, пояснява социологът.
Изпълнителна агенция „Медицински одит” има тежката задача да разбере източват ли се пари от Здравната каса от лекари и болници, как се наказват лекарски грешки и искат ли се допълнителни пари от пациентите. Доцент Златица Петрова отговаря за новосъздадената агенция.
"Агенцията е създадена във връзка с политиката на правителството да създаде условия за осигуряване на по-добро качество на българските граждани. Една от основните задачи на агенцията е да извършва проверки по сигнали и жалби на пациенти”, посочи тя.
Пациентите могат да се обръщат към агенцията на следния адрес: Изпълнителна агенция "Медицински одит”, ул. „Георги Софийски” 3, град София – 1606. В момента се създава и интернет сайт, на който хората също ще могат да изпращат своите сигнали.
