Броят на свраките и враните в София расте, а гаргата изчезва, смята орнитологът от Българското дружество за защита на птиците Петър Янков, цитиран от агенция "Фокус".

Врановите птици в София са няколко вида – свраката, полската врана, сивата врана и чавката, известна още като гарга. Именно чавката е един от видовете, които намаляват в София и даже почти изчезват. Докато в началото на XX век в София са гнездили стотици двойки чавки, в момента се срещат само малки колонии, предимно по периферията на града и в някои по-стари квартали – по ул. "Цар Иван Асен II” до Орлов мост.

Точно обратното се случва със свраката, твърдят орнитолозите. До 1960 г. тя не е смеела да припари в София, защото тогава все още се е стреляло по нея. Разстрелвали са се и гнездата, защото свраките са смятани за вредители. През 1980 г. свраката обаче е превзела София по периферията, във вид на пръстен, като постепенно популацията й се увеличава и в центъра. В момента свраки гнездят в района на Народния театър или в гробницата-паметник на Александър I Батенберг.

Сивата врана също е увеличила числеността си в София. Това е сиво-черна птица, която в момента гнезди и в самия център, включително и в градската градина до Народния театър.

Мръсотията и отпадъците са част от причините, поради които врановите птици в София се увеличават. "Има твърде много изхвърлена храна и те по-лесно я намират в един град като София, където има боклуци и сметища. Затова увеличават числеността си", обяснява Янков. Според орнитолога птиците са много добър индикатор за състоянието на града. Например изчезването на градската лястовица е доказателство, че средата в София се влошава, защото такива птици има там, където има летящи насекоми. "Там, където има химикали, електронни излъчвания, въздушният планктон и насекомите, които се срещат във въздуха, изчезват и така изчезват и видовете, които се хранят с тях. Това е признак, че със средата, която обитава човек, се е случило нещо лошо", посочи специалистът.

В Лондон след Втората световна война градската лястовица изведнъж изчезва поради силното и бурно развитие на индустриалните предприятия. Атмосферата на Лондон е била силно замърсена. Така градската лястовица буквално изчезва. Този факт е установен първо във Великобритания и се знае, че там, където лястовицата изчезва, нещо лошо се е случило с въздуха. "Разбира се, по-късно са били много горди, че лястовицата се е върнала в Лондон и е почнала да гнезди отново в града", допълни Янков.