Основната версия била самовъзпламеняване на корозирали взриватели, които след това на принципа на верижната реакция водят до големи взривове. Втората версия е човешка грешка, например нерегламентирано боравене с електроуреди, а третата - умишлен палеж с цел прикриване на големи липси.

Неяснотите около взрива объркаха работата на парламента и правителството, премиерът Сергей Станишев хем свика извънредно заседание на кабинета в 9 часа, хем прати петима от министрите на мястото на инцидента, коментира вестникът. "24 часа" публикува интервю с Бойко Борисов и отговорите на журналистически въпроси на Емел Етем на брифинга на МС.  

"Кметът не спази закона за бедствията", заявява Етем. Тя отбелязва, че Министерството на извънредните ситуации е имало адекватна реакция и хората са били изведени от района. Нашите хора бяха на място седем минути след взрива, отбелязва тя. По повод искането за нейната оставка от опозиционните партии Етем коментира, че опозицията не знае какви закони приема. Законът за защита при бедствия предвижда, че координацията, при каквато и да била извънредна ситуация, се прави от кмета на общината, обяснява тя.

"За какво ми е правителство, ако ме остави сам в бедата", е позицията на Борисов. Според него по-голяма обида към премиера от това, че кметът трябва да координира всичко, няма. При подобни инциденти смятам, че правителството трябва незабавно да изземва от кметовете всяка инициатива, затова е и шапката на държавата, иначе защо има министерство на бедствията, смята Борисов.

"След взривовете в София властта тотално се разпадна", е челното заглавие на "Сега". Серията от взривове паникьоса населението и втрещи властта, повече от час след началото на експлозиите не се знаеше какво се случа и има ли опасност за живеещите в околността и столицата, пише изданието. "Самата власт е част от бедствието", коментира изданието в приложението "Наблюдател".

Единствено късметът спаси живота на хората от кварталите край армейските складове, отбелязва вестникът. Според него вчерашната история е показала тежкото безхаберие на висши чиновници и на държавната машина като цяло.

Липсва координация, едните не си знаят задълженията, а други, които ги знаят, не ги изпълняват, пише "Сега". "Аварирала държава", е коментарът на "Дневник". Случаят вероятно ще се потули и ще отшуми, пише той и поставя въпросите кое е предизвикало взрива, как четиримата пазачи са разбрали, че складът ще гръмне и са успели да се евакуират, защо правителството е отказало офертите за цивилизовано решаване на проблема със струпаните боеприпаси и колко още такива опасни обекти са оставени без надзор.

"Господ да ни пази от държавата", коментира и "Стандарт". Молете се за повече късмет, защото виновни отново няма да има, пише авторът.

"Мълчахме 40 минути, вместо да говорим глупости", цитира "Стандарт" в заглавие думи на военния министър Николай Цонев пред журналисти. Вестникът обединява интервю на министъра с изявлението му пред журналисти. Първото нещо, което трябваше да направя, е да обезопася района и въобще не съм мислил за оповестяване, коментира Цонев. В публикуваното в "Стандарт" интервю той отговаря на въпроси на вестника за военните имоти и отбелязва, че са спрени всички започнати процедури за продажби и замени заради обещаната пълна прозрачност и граждански контрол.

Сега правим анализ на имотите, с които ще се разпореждаме, отбелязва той. "Генералният щаб на Българската армия носи цялата отговорност за взривовете", пише в челния си материал "Монитор". Взривът стана само два дни след крайната дата, на която складовете е трябвало да бъдат закрити, посочва изданието. "Класа" акцентира върху загубите за летище "София" от спрените заради взривовете полети - 200 хиляди евро, според експерти от столичната аерогара. При първите взривове отломък от снаряд падна в близост до пътека "Квебек" на летището. "Седим върху тиктакащи бомби с часовников механизъм", твърди в интервю за "Класа" Николай Слатински, бивш секретар по национална сигурност на президента Георги Първанов. Ние не инвестираме в две неща - държавност и професионализъм, износват се всички структури, съоръжения, язовирни стени  и трябва да започнем да обезвреждаме тези слаби места на държавата, смята той.

***
"НДСВ го напускат само роднините на отцепилите се депутати", заявява пред "Сега" секретарят на НДСВ Илчо Дуганов. Според него прогнозирания от социолози вероятен резултат на НДСВ на парламентарни избори е подвеждащ. Ние си имаме изследвания, според които се движим около 4-процентната бариера, а и една либерална формация винаги мобилизира структурите си малко преди гласуването, отбелязва Дуганов.

***
"Заплати на монополи ще помпат цените", коментира в рубриката "Анализи" на "24 часа" Милен Велчев, бивш финансов министър и заместник-председател на НДСВ. Според него, освен международните фактори, за инфлацията има и вътрешни причини, сред които е промяната на Наредбата за образуване на работните заплати в държавни и общински дружества. Велчев отбелязва, че голяма част от държавните дружества са силно губещи, но са монополи, предоставящи публични услуги и необосновано високите заплати в тях ще доведат до още по-скъп ток, парно и жп транспорт.

***
"Райфайзенбанк спечели Банка на годината", съобщава "Пари", който всяка година отличава най-добрата банка.

***
"Кремиковци" може да стане ключов център за "Арселор Митал" за Балканите и да осъществява доставки за България, Гърция и част от Румъния, съобщава "Дневник", като цитира Фолкер Швих, главен оперативен директор на компанията. Условието е комбинатът да бъде придобит от международната компания.

***
"Още поне една оставка и нови скандали заради злоупотреби с пари по САПАРД се чакат до 20 дни, прогнозирал за "24 часа" високопоставен източник от кабинета. Вестникът припомня, че преди два дни шефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков подаде оставка, очаквало се и заместникът му Владимир Карамишев да напусне поста си.

***
"И в ЕС е така: по-добре богат и здрав", отбелязва "Сега" по повод новата директива за трансгранично здравеопазване. Получаваме равни права, но не и равни възможности за лечение, посочва изданието. Както и сега, българинът може да се лекува в чужбина за своя сметка, само че може да поиска да му бъде върната скромната сума, която държавата би му дала у нас за лечението и така би си възстановил примерно 10 на сто от парите, пише вестникът.